Sunday, December 10, 2006

:)


Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак

Не тръгвай надалече ни за час,
защото всичкият блуждаещ дим
и всички безсъници в света ще се сплотят,
за да убият моето сърце

Да бъде сянката ти цяла върху пясъка,
да не отлитат твоите зеници:
не ме оставяй ни за миг любима -
защото в този миг ще си така далече
че цялата земя ще прекося с въпроса:
дали да чакам, или да умра веднага.

ПАБЛО НЕРУДА


Сонет №130



Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда,
не я давам за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети.

У.Шекспир


Неизговорено - Надежда Захариева

Не, ти не си от моя земен свят.
Далече си от всичките му грижи
Когато слезеш някога при тях,
те само те опарват с тиха жал...
Аз ненавиждам да ме съжаляват!
Не слизай в мойто сиво ежедневие,
в което няма време за поезия.
Сама ще си остана аз във него.
А ти бъди за мене светъл извор
със животворна приказна вода.
Отпия ли от нея, да се връщам
във твоя свят пречистена и мъдра.

0 коментара: