Fuck you , for hurting me.


Тя се казва Незнам
тя е слята , а не разделена.
Има тъжни очи
и сцепени зеници
има замръзнали клепачи
и ледени длани.
Снежна усмивка
и тих гласец.
Нежно лице
и несъизмерима обич.

Плачеше , но скришом
искаше някого ,
но получаваше пренебрежение.
Дишаше тежко
а мислите и биваха посечени
от острието на тъмното.

Първо си припомни тишината
и у нея остана счупеното
счупеното сърце , което
някой слепи с усмивка
и разби отново с усмивка.

"Какво знаеш ти за любовта" -
попита я някой ,
а тя тя мълчеше
знаеше отговора , но ако той бе грешен
ако тя самата бе грешна.

Компромиси , доверие
топлина и един огромен ФАЛШ
тя обичаше силно
за пръв път от векове
тя живееше вечно
и на никой не доверяваше
мислите и сърцето си
тя ти подари чувства
а ти ги задраска
с черно и плътно мастило.

Точка след точка
тя бе грубо очертана
и нямаше отражение.
По начало боли да си жив
но не строшените и китки
и го подсказваха
не счупените кости
а изкъртеното и сърце.

Тя не бе опасна , а жестока
ти я хвана в обятията си
и тя се влюби...

Светът и се руши
и страда
разпадаше се
Търсеше обещание
а откри пепел.

Ти я съсипа сега можеш да си вървиш.
Тя е раздвоена ,
и ти виждаш най доброто
останало в нея
вътре в себе си е мрака
който я убива.

Тя бе една остъргана самозаблуда
а сега си отивай
знаеш..
нищо не наранява така
както любовта..