Elysium..


Хладно изтръпвам ,
хладно примигваш ,
хладно изстива
прямостта ми само.

Странно се чувствам ,
странно и дишам
странно лекувам
душевната ми киша.

Небрежно побягвам
прекопавам съзнанието
и събирам сланата
застинала в названието ми..
Страдам в агония ,
една странна амнезия
отне ми ранната есен
и постла ми жестока зима ,
но всичко е само вътрешно ,
отвънка съм силна
и колко от себе си
ще трябва да изгубя
за да се опазя уж непокътната?

Изсъхват словата
така си и остават - непрочетени
и всичко което се опитвах да кажа
остана си така и неизречено ,
остана нечуто ,
недоказано ,
напразно почувствано
и накрая самата аз
чувствам се празна.

Спести ми оправданията ,
сама ще си разкъсам сърцето
засъхнала младост
и увехнали съмнения??

Тихият студ ,
тихата зима
тихо сковаваше
и още по тихо убива.
Достатъчно смърти изживях ,
достатъчно разочарования
и тази сърдечна недостатъчност ,
която прекършваше
и чупеше
пустото тяло..

Снега закъснява ,
но студа погълща
лакомо..
Неразбиране
една нищета крайна
остава напразна
просто утайка..