Weather inside me

Дръж ме , дръж ме , дръж ме!
Тичам отвъд пределите
на ясното - себе си.
Имам чувството ,
че няма да ме
задържиш
не изпускай ръката ми!

Събудих се от гръмотевиците ,
които се разбиваха в съзнанието ми
хладна пот ,
стичаща се по челото ми
ти ме изпусна от поглед
и избягах някъде
отвъд своите представи.
Дъжда опипваше студените прозорци
и ги целуваше със сините си капки..
Капките ,
които румоляха
по стъклата и се стичаха , стичаха
и някак си умираха в безкрая
на едното нищо
и нови и нови..
душата ми се давеше във този
дъжд.

Твърде много слънца изгряха
и всичките те
обещаваха слънчево ,
което значеше щастие
и всички прегряха и се стопиха
някъде в безкрая
на илюзиите
единствено на луната не се сърдя
ненавиждам празното слънчево
безразличие.

Метафорично изгнивах ,
ерозията
разрушаваше почвата ми?
Пропуквах се ,
напукаха ми се устните
от всички думи до сега
пръстите ми се вкоченясаха
от опитване да се
вчешам в ролята си
искаха да ми я отнемат
да изгорят филма ми
да го изгорят с лентата
да ме премахнат?!

Не ме е страх от баналоности
и те чакам от както
се срещнах
уморих се от това
"приближи се"
"отивам си"
става късно вече
чувствам се изстинала
студа играещ си с косите ми
рисуващ
по кожата ми
и тя настръхва
настръхва
настръхва
като някоя струна съм
под напрежение съм
всеки пръст
ми оказва натиск
ще се скъсам!

Губя се в мислите си
между редовете си
изчезваше ми нишката
и се появяваше
впримчвах се
някъде посредата
намирах се
и отново се губех.
А ти , ти , ти , ти
ТИ ме изпусна от поглед
помниш ли
моя луна ,
недвулична
с приливите и отливите си
море на душата ми
на дълбоката ми
бездънна бездна
искаш ли да се потопиш в нея
и да видиш всичките
"не"-та и "да"-та
извиращи от мене.

Откъсвам се за миг
от тялото си
само дух съм
и се гледам от високо
странно е ,
виждам си усмивките
и си чувам словата
някак далечни
някак залепени
върху стенещият вятър ,
който ги отнася
и помита
обгръща и
взима само за себе си.

Как искам да съм и аз
вятър
жестока ,
студена ,
хладна ,
топла ,
обгръщаща те ,
само за мене си.

Противоречията
са се забили като
игла във върха
на мозъка ми
и прищраквам от
време на време ,
но само тогава
за да не изглеждам
някак странно откачена.

отново се чувствам
сънена и неизяснена ,
но съм вън от проблемите :)