On my own


"Всеки път признавам си ,
че обиквам те повече но спри!
когато си далеч
нямам сили да вървя напред
но до днес
бях добре с това дори
но не мога СПРИ ..
усмивката ти пак боли
сънувам те до мен но знам
че пак ще се завърна сам
от рая.."

Тишината
боли , изпива ме ,
измъчва ме..
Играе си с косите ми ,
сякаш има глупавото право.
Не знам ,
като че ли от
едното не знае-не
боли много повече.

Ах , как ми се иска
да се самозашия..
та да спре да боли
как ми се искаше
плътта ми да не е ледена.

Откраднати сълзи ,
вече дори не ми останха
собствени
страха ме водеше навсякъде..
и ме доведе до едното никъде ,
моментът , в който
трябва да се изправя срещу
себе си.
Не можах..за пореден път
обърнах гръб и побягнах ,
като малко дете ,
само че нямаше обиятия ,
които да ме обгърнат ,
устни които да ме целунат ,
допир който да ме успокои
само леденият вятър
снежинките в косата ми..
стъпките отекваха , а
аз бягах , далеч..

Седмица след седмица
лоши дни , лоши сънища
кое беше по лошото..
тесен ден и търсех
тайна врата , прозорче
стени?
- да изляза! , да избягам..

лягам

съблечена вече и бавна още
колкото да изтрая цял един ден
в който започвам да си притварям очите
после нощта на прага -
водопада на цветовете отвъд

- нараняваш се?

-нараняваш ме..

усмихвам се - добра актриса ли съм
за кого се правех
пред кого разигравах театъра
пия от чашата самота ,
само за подбрани клиенти ..
- Наздраве . - за всички
за никой
за мен?


сърцето ми като почва
напукано ,
съхне , линее
накрай го да бие
накрай го да бие!
вдъхни му желание
да живее за себе си..
толкова пъти умря за други
а те ,
те дори не се интересуваха
дори не погледнаха назад
нямаше нужда..

Мъртвите ми цветове
бледнееха ,
не познавам светли тонове..
И тоз студен вихър
на
ЧЕРНАТА ГЛАДНА СТУДЕНА НОЩ!
гладна за моята болка ,
мазохистично я подхранвам
прозирам през слоевете
предавам се
на чувството , изтисквайки от мене
и последната усмивка ,
вече дори ме боли да се усмихвам..

храня само очите си тези дни
и като се замисля всичко е заради тях..

налудничево поглеждам
отвътрешната страна
на сърцето си
което е запълнено с кърфици ,
по една за всеки път
в който се храня
с сухият хляб ,
който е безвкусен
и горчи чак на небцето ,
чак в съзнанието..
поредният отчаян ден.


"не отричам , че
обичам те..
много повече от обичам те
времето със теб
осмисля моят ден"

за някой си , някога , някъде?
а дали..
все ми е тая

най куция ден от всички
открадни ми момент
и моля те
подари ми малко щастие???????????????????


-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-..-.-.-.-.--.-.-.-.--.-.-.-.--.-.-.-.