Rain



Вдишвах твърде бързо
задъхвах се от обратите ,
обратите на съдбата
и изпуснатите шансове..

Количествено намалявах
смаляваше ми се кожата
като мокра дреха ,
костите ми подгизнаха
а бурята не стихваше..

И нови и нови
облаци прииждаха
гръмотевиците отекваха
в мислите ми
и дълбаеха по кожата ми
твоето име болко!

Върни ми крилата
иска ми се да полетя
да изчезна от този свят
да се скрия от теб
и от всички други
няма да ме нараниш повече
нито ти , нито някой друг.

Защото днес изкорених
навика
изкъртих
сърцето си
и го зарих в студената почва
за да не го
намери някой
за да спра
за да бъда
НЕСПОСОБНА
да обичам.
Там , в моят
уютен ад!!!

Понякога избълвах думи ,
с които исках
да отровя всички.
Искаше ми се да съм жестока
от себеичността ми се
вкопчих в старите ми рани..
виех от болка
и ги ближех за да зарастнат ,
но те не минаваха
нямаше кой да ги излекува
мразех се ,
защото се страхувах от себе си
и се самонаранявах
дращех с нокти ,
докато не се счупиха
виках докато гласа ми не заглъхна..
плачех докато не ми останаха сълзи
и зеницата ми не се натроши..

сега съм никоя
с тъпите си чувства се докарах
до края
когато се чувствам сляпа
безгласна , кървяща
и призрачна..

вали а дори не
усещах
капките по кожата си
за пореден път смалена
изстисквах я
за да не се мокри повече
глупавата вътрешност.

Колко още
ще се наводявам
докато не се удавя?