Lady Water


Ако всички пробойни
в тялото ми бяха запушени
щях да се оттека ,
а така се удавих.
Вътрешността ми
преживя буря ,
а го нямаше
сала за който ,
да се хвана
та да се спася.
Претърпях корабокрушение
наводних се
и не се оттекох..

Липсва ми сигурност ,
липсва ми вяра ,
липсва ми онази вятърничевост ,
страдам от проклетите липси.
От странните навици ,
от оловото в сърцето ми ,
от водите на незнанието
и потъвам.
Не успях обаче
да достигна дъното
удавих се ,
а съм жива?
за да преживея поредната
смъртна липса..
Обкражена от сенки
изпразнена от смисъл
и пълна с думи ,
които дори да изкрещя
само ще се врежат в глухите стени
и ти не би ги чул ,
понеже не слушаше.
Гледаше ме ,
а не ме виждаше истински
докосваше ме ,
но ръката ти я посрещаше леда ми..

Затворена в пустата
крепост на мислите ми
обградена от неразбиваемите
четири стени
- страх
- самота
- нищета
- болка
непобедими бяха , непреклонни
кухи и задушаващи ме..
Викам и плача ,
а те са единствените ми
слушатели , зяпачи
стени..

Уж всичко бе пъстро
но сега ми остави
само черната и бялата
палитра
заливам с тях прозорците
за да не виждам
загубата на слънцето
което ти ми отне
и сега тъна в дълбокия студ
на идващата зима...