Trail of lies




И бягам бягам просто надалеч
от улица "далечна" на ъгъла на "недостатъчна"
нямам даже грам сърце
остана в ковчежето , празно - запечатано!
и всички думи , скриха се от мен
съзнанието от лист бял по изпразнено
бягам там където има небе
пространство едно необятно
там където всички лъжи
губят своя смисъл , а надеждите
от тях никога не боли
така далече са , като съзвездия
няма разочарования , нямам и смях
станала съм толкова безкрайно сива
свита в свойта пустота
най жестоката пустиня :/
любовта ми проси за малко любов
някак си е иронично
застанала е под наслов
колко всичко е критично
а ти изчезна от моят небосвод
мислех че си паднала комета
толкова за теб мечтах и днес
от втора планина през трета
в девето от десет , море
търся това което беше..
и все повече се убеждавам
че всичко може грешка беше..

Wightless wings..





Запитвал ли си се дали луната плаче ?
И да луната плаче ,
плаче със звезди ,
а те всъщност са толкоз недостатъчни
за болката , която и тежи..
Такава е и моята - ужаснно лунна
необятна е
и дълбоки кратери дълбае и после в мене руши
но всичко е вътрешно
отвън съм просто стомана
и всичко вътре някак мълчи..
А любовта ми хленчи - зимата не спирала ,
толкова студено и било
че чак от студ се хапела
и и останало толкова мъничко сърце ? (какво) ?
а аз била съм чак самоубийствена и празна ,
но не , напротив ! Пълна съм с лъжи
хиляди кожи имам избери си някоя
но истинската остава вътрешно
напомня за себе си и боли..

I used to love h.i.m ...

Mad to be saved!





"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрел след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "А-у-у-у-у!" "

Джон Керуак

The loser wins




и всичките си думи понякога
ги чувствам грешни
някак незапомнящи се , и не свой..
някак не на място , ужасно смешни
независимо как звучат и колко са на брой..
въпреки че животът продължава
в мен живеят толкова и много отминали неща
и въпреки всичките си думи и действия
нито едно на миналото , просто не повлия.
В главата ми живеят спомени и хора
които успяват да блокират пустото сърце
и сега съм просто адски неспособна
защото цялото във лед е , изкъртено на две
и не искам вече хора - никакви!
и думи също
щом не успяха да спрат никой те..
за какво са ми , те не изразяват мен
а някой друг , който е ужасно мъртъв днес..
и всичките не-та плъзнали са като зараза
и не чувствам и не мисля и не искам НЕ
като етикет залепени са вътре
в тялото ми , невидими за теб.
и цялата съм пълна със забрани
не обичам , нe разбирам себе си , аз съм шизофреник
и двете Петя са ужасно крайни
полюсни и наистина зимата вилнее
в едната доста често , damn?!

I tried to make a difference
But the only thing that changed was I gave you distance..

Cross my heart






Самотата ми ме поглъща
стоя там на ръба на скалата
а под мен е черната бездна ,
въздесъщата , всепоглъщата , жадната
там е и ме очаква
очаква всеки мой провал
и го записва в невидимият тефтер
за да ми го напомня по късно..
за да ме сочи с костеливият си пръст
и да ме обсъжда . да ме хапе с думи
и да оставя невидимите си зъби
по студената ми плът.
всички мой чудовища оживяват в 12
болезнени , страшни , сълзливи и сополиви
даже призраците на сърцето ми
разни ехота на великата любов
разни ехота на умиращи или отдавна изгубени приятелства..
искам да избягам от себе си ,
да се откъсна от кожата си
и да бъда дух , да наблюдавам просто отстрани
писна ми да понасям хилядите си чувства
толкова е натоварващо вече..
и как да укротявам буриите си
и всички земетръси , урагани и виелици
всичките вълци и лисици
всичките мисли , горчиви и сладки :(
непосилно ми е вече
непосилна съм
никак сили нямам
и дори забравих вече защо се боря..
след като винаги губя ?

One double, for the hungar and the struggle
Two for the fool trying to pull apart the puzzle
Three now I smile while I wait for your rebuttle
By the fourth shot, I'm just another child in a bubble
Trying to play with the passion and the placement
Just to see what these people let him get away with
Still trying to climb a mountain for you
Hammer in my hand, still pounding on a screw
She don't listen so he don't speak no more
Nobody's winning 'cause neither is keeping score
Don't wanna think no more, just let me drink some more
Pour me another, cause I can still see the floor

not another heart mess




от утре казвам си
ще обичам по добре
и ще си реша косата по правилно
ще си боядисвам в светли тонове ноктите
ще бъда по праведна.
от утре почвам на чисто
каквото станало - станало
ще си подреждам и сгъвам дрехите
а миналото забравям го.
няма да заливам с дъждове хората
ще се науча на испански
ще зашия всичките дупки във джобовете
и тези по тялото си..
биенвенидо малка Петя
време ти е да порастнеш
добре дошла там където времето
е нищо повече от разказ..
обещавам си всичкото и цялото
там където ми писна да се събирам
където съм прерастнала
в нещо повече от дива..
ще си подредя всички мебели правилно
ще си преброя за пореден път приятелите
знам истинските малко са ,
за разлика от другите - предателите..
спирам с измъчването на сърцето си
и нямам вече спомени
всичко , което от тях е останало
са прашните помени..

Domino efect





"хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е. "

"предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
няма значение
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка. "

Няма друго
никога не е имало такова
болката е единственото което диктува
на сърцето да бие
което крещи на мозъка
"ти си жив и кървиш , вътрешно и външно"
не знам след кой кръвоизлив
станах това същество което ме е страх да погледна
да се вгледам в него
защото то има остри зъби
и лед за усмивка
а там в ляво през костите прозира - кухостта...

не искам да бъда по добра
нито по хубава , нито по умна
защото дори да бях , пак нямаше да бъда достатъчна
и именно и от това страдам днес
от сърдечната недостатъчност
от белодробната недостатъчност
от оптимистичната недостатъчност
сама не си достигам на себе си?!

не съм океан , вълните ми умират
ставам река , после не съм дълбока
превръщам се в поточе
нося хиляди белези и следи в себе си
всеки ги оставя
и те са незаличими
броя си минутите
и секундите
докато спра да бъда , да съществувам , да дишам
да чувствам
механизъма се счупи
няма достатъчно части за да бъда поправена
аз съм като една кола
спряна от производство..

бутам една плочка
и светът ми се разпада
целият ад се изсипва над главата ми
хиляди кълба огън
се вливат в плътта ми
и не я прогарят
само ме правят
по силна
по крайна
по жестока
убивам се със крайност
прескочих си срока
на годност
нямам вътрешно горене
само изгаряне
на непотребните емоции..

The trick is to keep on breathing



"She's not the kind of girl
Who likes to tell the world
About the way she feels about herself
She takes a little time in making up her mind
She doesn't want to fight against the tide"


Проектирам си една дъга
с десетки хиляди усмивки
изолирам свойта тишина
онази в която умират всички думи
онази която прави в мен
ужасно силни бурии
която превръща в ледове
мчетите и ги чупи.
Станала съм пуста синева
толкова е приказно и синьо
но някак празно и така
првърнала съм се в едно мъртвило.
В мене нищо не живее
всичко някак си е спряло
няма смисъл вътре , там ,
и от ляво и от дясно..
На мястото на проклетото сърце
са се загнездили разни думи
груби остри с ръбове
хапливи и безумни...
Вперила съм поглед в собственото си небе
там има хиляди блещукащи звездици
обградени от една безкрайна мъгла
мой стотици мънички частички
шепна им и търпеливо ги лепя
на мястото на ужасните си думи
имам все още мъничко душа
и надежди много , хиляди са , луди!
искам полека да зашия в себе си
несеотказвамлесно и несепредавам
колкото и адски , зверски да боли
от любовта аз не се пускам
и без бронята , непредпазена съм!

She knows the human heart
And how to read the stars
Now everything's about to fall apart
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around

The trick is to keep breathing

I really could use a wish right now!




Виж далече във звездите
толкова далчена съм и аз
хиляди галактики прелитам
с двеста хиляди във час.
Желана съм или пък аз сама желая
да бъда просто някаква звезда
падаща , за други пък специална
но пък искам за теб най важна да съм , да..
искам просто да мога да обичам
а не да се крия зад някаква стена
да престана да отричам
себе си и всичко което щях да бъда или бях..
Чупя своите врати , станала съм стая
на стените ми стотици спомени висят
и от ляво на ребрата натежават
там където вечер , в късното болят.
Станала съм обинтован вятър
и само в себе си отнасям всичко и руша
страх ме е към земята да погледна
ще те видя и към теб ще полетя
всеки път едно и също
пожелавам
и то е да бъда
твоята падаща , неизгасваща звезда
не знам ти кой си
но пак си пожелавам
за теб да тлея , да горя!


I'm hopin' we can make some wishes outta airplanes

Neverevereverever





"Преживявал съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не се обадя на Клер. никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. да спреш да обичаш е дори по - трудно отколкото да спреш да пиеш ! "

Една одърпана ,изстрадала любов
най - личната ми , най - крайната , болезнена!
Най - зверската , най - дългата , какво ?
да и кажа , да направя ,ах побърках се.
изпращам я далече , на краят на света
не я желая в себе си аз вече
стигнаха ми раните и дано
не се сещам никога за нея повече.
И всичко днес напомня ми за нея
за какво бях преди да ме срине тя
каква бях тогава , а днес съм изчерпана
днес съм просто капка ,един океан без вода.
никогаповече , казвам си край
знам как руши и как тя разбива
никогастебе и никогазнай
никоганикоганикоганикога!!!!!

The only way!





Ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.


Буковски..

Ghost Ship






Like fuck
Sink .. I dont think that I can go furhter ,
Sink ..damn this feeling is like murder

I Don't ?!

Your rain




Много често
превръщам се във дъжд
и лятото във мене гине
много често изведнъж
градушката просто се изсипва , спри ме ?
очите ми във форма на звезди
не знам кой ги откри
но днес изгаснаха ,
отразяваха се в тях хиляди луни
но днес стопиха се , порастнаха..
В епична битка съм със любовта
днес и вярвам , утре я отричам
днес съм вятър , утре пак жена
от толкова време бягам
че забравих как се обича.
Забравих коя съм
накъде да вървя
превърнах се в просто безименна
и не съм нищо повече
от един студен тъжен дъжд
който просто се стича , отричайки..


It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

From me to you





Изчезат моите луни
и цялата съм толкова безумна
не спирам да отвръщам с дъжд
всеки път щом някой към мене тръгне.
Страх ме е от дивата любов
с нея толкова отдавна се ранихме
и се гоним пак , защо
тя винаги не знайно как пак ме открива
и почва от начало старата игра
всичко розово е като за начало
обаче раните от тази ми любов
се виждат в мойто празно тяло цяло..
и въпреки това
ти из мислите ми само скиташ
станал си една звезда
далечен непостижим , ах , всичко..
и въпреки тази суета
аз чувсвтвам се различна
и знаеш ли или пък не
цялата съм станала обичане..

I'm not ur paradise , boy





Искам да рисувам лято
искам да рисувам с глухарчета
и да ти сложа слънчоглед за лице
да подарявам усмивки
и да се облека цялата в безгрижие ,
но вместо това
един хладен ноември продължава
да вилнее в мен
не ми е достатъчно студено за декември
но и октомври не ми е достатъчно топъл.
Увивам се около залеза си
и вплитам звезди в косите си
всяка една звезда
е едно желание , което не се е сбъднало.
искам да крещя и да викам
да плача , да чувствам
но съм застинала
в едно нищо.
страх ме е от чувствата ми
една емоционална зараза ме убива
усмихвам се фалшиво
а вътре в мен
небето ми се разкъсва от
светкавиците
тъжно е.

Толкова съм!




Im sooooooooooooooooooooooo

lost lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost

About a lose..




Загубеняк
точно това съм аз
загубена
губя всичко
губя почвата под шибаните си крака
губя себе си
и вече не знам коя съм
къде съм
какво да правя със себе си
всичко ми крещи само
една дума
ЗАГУБА
писна ми да съм
там за всички
и да няма никой
там за мен.

егати егати егати
можете всичките да си ебавате майката

Run with the wolves




Трещи над моето небе
и цялата тъга се вие
под формата на дъжд и гръм в едно сърце
където удря , а сърцето тъжно бие.
Тъгата ми ме хапе като вълк
и тъжно вие , тича и се мята
навъсена е и малко и е зле
защото са и счупени крилата ..
да и тъгата може да лети
тогава вече е друга
и спира да човърка и да кърви
превръща се във пеперуда.
Но до тогава ще изгреят
още хиляди луни
а вълкът във мен тревожно ще надниква
ще вие и ще търси , ще скимти
за изгубеното щастие , ще пие
ще ближе раните си свои
и после сол ще им излива
но твърд и корав ще да е той
и колкото и да боли той няма да се скрие
ще бяга през океани , морета и планини
докато не избяга от себе си
от девета в десета през дълбоки води
но в него по дълбока е бездната.
Знам , защото този вълк е в мен
и вечер не ми дава покой
а ти държиш мислите ми в плен
и съм в един постоянен застой.
Мазохистично обаче се връщам към теб
някак си нямам сили тази врата да затворя
и отварят се раните безчет
не знам как себе си да преборя ?

The Point of no return*




О Боже , а аз искам да ти принадлежа.
Да ти принадлежа , като някоя картина , която обичаш да гледаш
и на чиято красота се наслаждаваш.
Да ти принадлежа , като маркера , любимият ти , с който
оставяш таговете си и се увличаш.
Искам , искам , искам!!!
.. да съм твоя , готова съм за това да принадлежа , като предмет ,
но без да се чувствам такъв , защото ние всъщност си принадлежим
по един много специален наш си начин , в който сме свободни :
- правим каквото си искаме
- с който си искаме
- където си искаме
но аз знам , че съм твоя и ти че си мой .
Ти си моята цялост , а аз твоята .
Ти си моята двупосочна улица и колкото и да бягам , с километри , с мили ,
и колкото и коли да отмина и хора и други улици , и да имам в себе си всякакво време
и колкото и силно да плача и да се смея , и всичките адове и райове да обиколя , дори по няколко пъти , винаги ще си намирам пътя наобратно , пътя към завръщането ми , пътя към теб , пътя където отново съм себе си и искам да бъда такава , пътя към онова момиче от което бягам , защото прекалено много ми напомня за теб и прекалено зверски ме боли. Ти си моят дом , вътре в сърцето ми където няма лъжи и истини , ние сме просто едно момиче и едно момче , далеч от изкуствената принадлежност , където ние просто СМЕ!



"No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
They can leave me for dead they can take away my true
I'm always coming back home to you
Through the lies and the sins that ride the wind that blew
I'm always coming back home to you
As sure as the life in the garden that you grew
I'm always coming back home to you
No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
If only I had known what you already knew
I'm always coming back home to you
From the heaven I've had to the hell I been through
I'm always coming back home to you"

* точката от която няма връщане назад, а само към теб(: