not another heart mess




от утре казвам си
ще обичам по добре
и ще си реша косата по правилно
ще си боядисвам в светли тонове ноктите
ще бъда по праведна.
от утре почвам на чисто
каквото станало - станало
ще си подреждам и сгъвам дрехите
а миналото забравям го.
няма да заливам с дъждове хората
ще се науча на испански
ще зашия всичките дупки във джобовете
и тези по тялото си..
биенвенидо малка Петя
време ти е да порастнеш
добре дошла там където времето
е нищо повече от разказ..
обещавам си всичкото и цялото
там където ми писна да се събирам
където съм прерастнала
в нещо повече от дива..
ще си подредя всички мебели правилно
ще си преброя за пореден път приятелите
знам истинските малко са ,
за разлика от другите - предателите..
спирам с измъчването на сърцето си
и нямам вече спомени
всичко , което от тях е останало
са прашните помени..

Domino efect





"хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е. "

"предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
няма значение
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка. "

Няма друго
никога не е имало такова
болката е единственото което диктува
на сърцето да бие
което крещи на мозъка
"ти си жив и кървиш , вътрешно и външно"
не знам след кой кръвоизлив
станах това същество което ме е страх да погледна
да се вгледам в него
защото то има остри зъби
и лед за усмивка
а там в ляво през костите прозира - кухостта...

не искам да бъда по добра
нито по хубава , нито по умна
защото дори да бях , пак нямаше да бъда достатъчна
и именно и от това страдам днес
от сърдечната недостатъчност
от белодробната недостатъчност
от оптимистичната недостатъчност
сама не си достигам на себе си?!

не съм океан , вълните ми умират
ставам река , после не съм дълбока
превръщам се в поточе
нося хиляди белези и следи в себе си
всеки ги оставя
и те са незаличими
броя си минутите
и секундите
докато спра да бъда , да съществувам , да дишам
да чувствам
механизъма се счупи
няма достатъчно части за да бъда поправена
аз съм като една кола
спряна от производство..

бутам една плочка
и светът ми се разпада
целият ад се изсипва над главата ми
хиляди кълба огън
се вливат в плътта ми
и не я прогарят
само ме правят
по силна
по крайна
по жестока
убивам се със крайност
прескочих си срока
на годност
нямам вътрешно горене
само изгаряне
на непотребните емоции..

The trick is to keep on breathing



"She's not the kind of girl
Who likes to tell the world
About the way she feels about herself
She takes a little time in making up her mind
She doesn't want to fight against the tide"


Проектирам си една дъга
с десетки хиляди усмивки
изолирам свойта тишина
онази в която умират всички думи
онази която прави в мен
ужасно силни бурии
която превръща в ледове
мчетите и ги чупи.
Станала съм пуста синева
толкова е приказно и синьо
но някак празно и така
првърнала съм се в едно мъртвило.
В мене нищо не живее
всичко някак си е спряло
няма смисъл вътре , там ,
и от ляво и от дясно..
На мястото на проклетото сърце
са се загнездили разни думи
груби остри с ръбове
хапливи и безумни...
Вперила съм поглед в собственото си небе
там има хиляди блещукащи звездици
обградени от една безкрайна мъгла
мой стотици мънички частички
шепна им и търпеливо ги лепя
на мястото на ужасните си думи
имам все още мъничко душа
и надежди много , хиляди са , луди!
искам полека да зашия в себе си
несеотказвамлесно и несепредавам
колкото и адски , зверски да боли
от любовта аз не се пускам
и без бронята , непредпазена съм!

She knows the human heart
And how to read the stars
Now everything's about to fall apart
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around

The trick is to keep breathing

I really could use a wish right now!




Виж далече във звездите
толкова далчена съм и аз
хиляди галактики прелитам
с двеста хиляди във час.
Желана съм или пък аз сама желая
да бъда просто някаква звезда
падаща , за други пък специална
но пък искам за теб най важна да съм , да..
искам просто да мога да обичам
а не да се крия зад някаква стена
да престана да отричам
себе си и всичко което щях да бъда или бях..
Чупя своите врати , станала съм стая
на стените ми стотици спомени висят
и от ляво на ребрата натежават
там където вечер , в късното болят.
Станала съм обинтован вятър
и само в себе си отнасям всичко и руша
страх ме е към земята да погледна
ще те видя и към теб ще полетя
всеки път едно и също
пожелавам
и то е да бъда
твоята падаща , неизгасваща звезда
не знам ти кой си
но пак си пожелавам
за теб да тлея , да горя!


I'm hopin' we can make some wishes outta airplanes

Neverevereverever





"Преживявал съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не се обадя на Клер. никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. да спреш да обичаш е дори по - трудно отколкото да спреш да пиеш ! "

Една одърпана ,изстрадала любов
най - личната ми , най - крайната , болезнена!
Най - зверската , най - дългата , какво ?
да и кажа , да направя ,ах побърках се.
изпращам я далече , на краят на света
не я желая в себе си аз вече
стигнаха ми раните и дано
не се сещам никога за нея повече.
И всичко днес напомня ми за нея
за какво бях преди да ме срине тя
каква бях тогава , а днес съм изчерпана
днес съм просто капка ,един океан без вода.
никогаповече , казвам си край
знам как руши и как тя разбива
никогастебе и никогазнай
никоганикоганикоганикога!!!!!

The only way!





Ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.


Буковски..

Ghost Ship






Like fuck
Sink .. I dont think that I can go furhter ,
Sink ..damn this feeling is like murder

I Don't ?!

Your rain




Много често
превръщам се във дъжд
и лятото във мене гине
много често изведнъж
градушката просто се изсипва , спри ме ?
очите ми във форма на звезди
не знам кой ги откри
но днес изгаснаха ,
отразяваха се в тях хиляди луни
но днес стопиха се , порастнаха..
В епична битка съм със любовта
днес и вярвам , утре я отричам
днес съм вятър , утре пак жена
от толкова време бягам
че забравих как се обича.
Забравих коя съм
накъде да вървя
превърнах се в просто безименна
и не съм нищо повече
от един студен тъжен дъжд
който просто се стича , отричайки..


It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

From me to you





Изчезат моите луни
и цялата съм толкова безумна
не спирам да отвръщам с дъжд
всеки път щом някой към мене тръгне.
Страх ме е от дивата любов
с нея толкова отдавна се ранихме
и се гоним пак , защо
тя винаги не знайно как пак ме открива
и почва от начало старата игра
всичко розово е като за начало
обаче раните от тази ми любов
се виждат в мойто празно тяло цяло..
и въпреки това
ти из мислите ми само скиташ
станал си една звезда
далечен непостижим , ах , всичко..
и въпреки тази суета
аз чувсвтвам се различна
и знаеш ли или пък не
цялата съм станала обичане..

I'm not ur paradise , boy





Искам да рисувам лято
искам да рисувам с глухарчета
и да ти сложа слънчоглед за лице
да подарявам усмивки
и да се облека цялата в безгрижие ,
но вместо това
един хладен ноември продължава
да вилнее в мен
не ми е достатъчно студено за декември
но и октомври не ми е достатъчно топъл.
Увивам се около залеза си
и вплитам звезди в косите си
всяка една звезда
е едно желание , което не се е сбъднало.
искам да крещя и да викам
да плача , да чувствам
но съм застинала
в едно нищо.
страх ме е от чувствата ми
една емоционална зараза ме убива
усмихвам се фалшиво
а вътре в мен
небето ми се разкъсва от
светкавиците
тъжно е.

Толкова съм!




Im sooooooooooooooooooooooo

lost lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost

About a lose..




Загубеняк
точно това съм аз
загубена
губя всичко
губя почвата под шибаните си крака
губя себе си
и вече не знам коя съм
къде съм
какво да правя със себе си
всичко ми крещи само
една дума
ЗАГУБА
писна ми да съм
там за всички
и да няма никой
там за мен.

егати егати егати
можете всичките да си ебавате майката

Run with the wolves




Трещи над моето небе
и цялата тъга се вие
под формата на дъжд и гръм в едно сърце
където удря , а сърцето тъжно бие.
Тъгата ми ме хапе като вълк
и тъжно вие , тича и се мята
навъсена е и малко и е зле
защото са и счупени крилата ..
да и тъгата може да лети
тогава вече е друга
и спира да човърка и да кърви
превръща се във пеперуда.
Но до тогава ще изгреят
още хиляди луни
а вълкът във мен тревожно ще надниква
ще вие и ще търси , ще скимти
за изгубеното щастие , ще пие
ще ближе раните си свои
и после сол ще им излива
но твърд и корав ще да е той
и колкото и да боли той няма да се скрие
ще бяга през океани , морета и планини
докато не избяга от себе си
от девета в десета през дълбоки води
но в него по дълбока е бездната.
Знам , защото този вълк е в мен
и вечер не ми дава покой
а ти държиш мислите ми в плен
и съм в един постоянен застой.
Мазохистично обаче се връщам към теб
някак си нямам сили тази врата да затворя
и отварят се раните безчет
не знам как себе си да преборя ?

The Point of no return*




О Боже , а аз искам да ти принадлежа.
Да ти принадлежа , като някоя картина , която обичаш да гледаш
и на чиято красота се наслаждаваш.
Да ти принадлежа , като маркера , любимият ти , с който
оставяш таговете си и се увличаш.
Искам , искам , искам!!!
.. да съм твоя , готова съм за това да принадлежа , като предмет ,
но без да се чувствам такъв , защото ние всъщност си принадлежим
по един много специален наш си начин , в който сме свободни :
- правим каквото си искаме
- с който си искаме
- където си искаме
но аз знам , че съм твоя и ти че си мой .
Ти си моята цялост , а аз твоята .
Ти си моята двупосочна улица и колкото и да бягам , с километри , с мили ,
и колкото и коли да отмина и хора и други улици , и да имам в себе си всякакво време
и колкото и силно да плача и да се смея , и всичките адове и райове да обиколя , дори по няколко пъти , винаги ще си намирам пътя наобратно , пътя към завръщането ми , пътя към теб , пътя където отново съм себе си и искам да бъда такава , пътя към онова момиче от което бягам , защото прекалено много ми напомня за теб и прекалено зверски ме боли. Ти си моят дом , вътре в сърцето ми където няма лъжи и истини , ние сме просто едно момиче и едно момче , далеч от изкуствената принадлежност , където ние просто СМЕ!



"No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
They can leave me for dead they can take away my true
I'm always coming back home to you
Through the lies and the sins that ride the wind that blew
I'm always coming back home to you
As sure as the life in the garden that you grew
I'm always coming back home to you
No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
If only I had known what you already knew
I'm always coming back home to you
From the heaven I've had to the hell I been through
I'm always coming back home to you"

* точката от която няма връщане назад, а само към теб(:

Babel



имам всички отговори
но не и на въпросите , които търся
имам ги поробени
от смачканите мой чувства.
до крайност съм изтощена
изцедена и побъркана
в пустинята на любовта си скитам
рошава , одърпана.
падаща звезда съм
къде ли този път ще се разбия
чудя се какво ли ще си пожелаеш
дали изобщо ще ме видиш ?


"Hallucinating, chasing, changing, racing
Breaking, hating till you lost it all .. "

In my soul





Пиша за тази от мен
която я е страх да го признае
че толкова много я боли
и просто от някой се нуждае
която усмихва се външно
а вътрешно се разпада
която плаче много и често
и да преглътне горчилката едвам успява...

*****

За всяко обичам те ,
което някога изричала съм
ми иде да се застрелям !
Това е една крайна мисъл ,
раздираща болка ,
с която всеки ден аз живея ,
с която лягам си ,
и с която се будя ,
и която нежно завивам .
А в главата ми натъпкани са
тези моменти ,
от които настръхвам и бавно умирам.
Всички накрая от мене си тръгваха
и не оставяха друго освен рани ,
които до късно изгаряха ме ,
причинявайки
безсъние и крайни кошмари..
Вече не се чувствам истинска
някак си съм безполезна ,
празна съм , какво съм си мислела
как ще се боря , как да живея ?
Всяко кътче от сърцето ми
вече е превзето ,
изтискано и разкъсано ,
от тъга и печал обзето.
От всичко най ми липсваш ти
и твоите усмивки ,
прегръдките ти нежни ,
които стопяваха лошата във мен
даже моите обвивки..
И знам , че всичко може да звучи пресилено
обаче точно така се чувствам ,
вътрешно от обичта си съм насилена
и непрекъснато бягам и всички отблъсквам..

Фаустови тревоги




И се питам , къде излетя любовта ми ? През прозореца ли скочи заблудена , че може да полети и се разби в асфалта и сега е малко осакатена
но предполагам така е по угледна за някой си ?! За теб или за нея ? Може би..
Чувствам се като затворник на глупавият си емоционален свят
защо ми пука , как да се накарам да не ми , да се спра , да си наложа забраната
"не мисли за това , недей да се интересуваш " защо се интересувам и ме е грижа , вие не заслужавате това , не заслужавате мен
с цялото ми търпение , а като се има предвид че аз не съм търпелив човек това е нещо много !
Искам да бъда друга , по розова ако може , по незаинтересована , по карамелена и нямаше
да всявам смут и объркване в себе си , нямаше да се замислям над това което правя , а аз
цялата изтъкана от емоции и от чувства и прекалено лесно бивам разрушавана и то все от тези , които са ме "обичали " и аз обичам , да най тъжното е че я обичам , че го обичам , че обичам тях..
Такава съм една малка мазохистка , която не се предава нищо че всеки път става по зле от предишният и преглъща всичко , че дори самата себе си заради , хората на които държа..
И имам нужда от някой , на който да знам , че ще е там и ще мога да разчитам на него
но такъв няма и за пореден път
сама ще си се боря със себе си и със тъпите си чувства
боже къде си дяволе
аз ще бъда твоят фауст , вземи ми чувствата , отърви ме от тях
не я ща вече тази малка мизерна лишена от цялост душа
то не ми остана бе!?!!?

Scar Garden




И ето ме така далечна
и ето ме отново цялата съм нищо
и ето ме без утеха
превърнала съм се в празно огнище
и не искам да имам нови думи
или нови чувства
не искам че да чувствам даже мога
да си го помислям
цялата съм пълна със тревога
от очите ми валят звезди
празна съм и вечер скришно ,
хапя устните си за да не заплача
моля ти се , спри се виж ме ?!?!!
виждаш ли какво ми причиняваш
и как разкъсвам се на парчета
за бога как винаги успяваш
когато се събера да убиеш всичко всичко ?
и вече просто давя се във безнадеждие
докато самата аз съм безнадеждна
не искам вече на никого да вярвам
изгубих сърцето си , мислите си и нямам надежда...



"i should have never even shown you"
what it’s like inside the world i keep a lock on.
purple hearted scar garden harvesting my thoughts song "

Другата част!



"ще тръгвам от тук
мисля на глас
беше от мен другата част
бяхме щастливи
имаше смисъл в това
вярвах че с теб
съм повече аз
беше от мен другата част
трябва да свикна да съм
щастлива сама..

но части от теб ме връщат назад "


Аз пазих всички смс-и
и думите , усмивките и погледите
аз пазих ги отвътре на сърцето си
където грижливо бяха зашити те.
аз четях редовно хронологиите
и припомнях си нашите разговори
и топях кубовоте от лед
и неравностите които хич не ми прилягаха.
Аз нервно галих си липсите
и понякога за миг се предавах
разхвърлях във себе си листите
и чувствата , които изстрадах.
Когато цялата съм станала на вятър
и ти отново шариш във душата ми
когато си играем отново на театър
и един от друг отново бягаме
аз само искам да ти кажа
че без тебе изгубих своята цялост
не знам как се справяш без мен
но знам че изгарям от радост
всеки път когато видя те
или когато пък ме гушнеш
не искам твоето отсъсвие
а твоето присъствие!


"няма никога сърцето ми да позволи , да загубя с теб друга част от себе си "