Мисли толкова са много ,
че се заплетох на един възел
най трудното е да го отплета
имам нужда да изкажа всичко
онова което винаги премълчавах
имам нужда която отчайващо
искам да махна от себе си..да изчезне.
То бие?Кое?!! Питаш ти
"-Сърцето ми" - отговарям аз
защо бие , кои бие , от какъв зор
мисли , че би могло да бие
и защо с такова желание
иска да ме победи
и да ме убеди в смисъла
на това което на пръв поглед
изглежда така безмислено.
Искам да те мразя и презирам
но не мога да отреча че те обичам
любовта ми е като игла
забодена в игленик ,
всички твои любови са толкова много
че едва ли точно мойта би могла
да се открои от многото
но може би да..една малка кърфица
махай се..ако ти кажа че не искам
да те виждам може и да те излъжа
напротив искам да те виждам
всеки ден , ден след ден
докато мога да бъда с теб
искам да бъда будна без да съм уморена
и да се будя и уморявам до теб
заедно с теб
да заспивам с теб
искам да мога да те прегърна с думи
искам да оставя частица от себе си
в теб
искам най накрая да се науча да вярвам
все още се уча да мечтая
замислял ли си се колко думи
които съм искала да кажа не си чул
замислял ли си се как точно
една дребна попова лъжичка
става жаба..и как гъсеница
става нещо наистина красиво
дали аз мога да бъда нещо такова
за теб?
аз помня усмивката ти
докато ме гледаше
помня допира ти до кожата ми
помня милувките ти
красиво е защото е несигурно
защото всичко при мен
е по силно от едно чувство
знаеш...