Колко пъти те търсех
някъде из пространството
и колко пъти се молех
и то напразно за да
усетя отново онзи полъх
на лято и на душевна наслада.
Питаш ли ме как не исках
да бъде разбит още един
час в който ме нямаше
да бъде отразена още една емоция
която вече не мога да почувствам
и още една функция която спрях да имам.
Да се облегна отново на грапвавта
стена която смъкна мойта кожа
и сега отново ходя само
по плът , кървавите дири
се смесват с калта
и отново бележат онова нищо
което предизвиква у мен
една аномалия.
Тишината се впива злостно
в моите уши
а зеницата отдавна спря
да бъде част от моето око
хора без зеници , слепи
хора без език и със език - нями
те не искаха да спрат
те не искаха да гледат
как кръвта умира
дори тя умира
изсъхва ..избледнява
раните са твърде дълбоки
за да могат да бъдат закърпени
вървя и хората виждат през гръдта ми
защото там зее огромна дупка
празна е .. няма нищо
затова и кръвта няма къде да спре
нито да продължи
тя изтича.
Бродя там някъде в мрака
и се моля ..моля се на теб
да ме обикнеш поне за секунда
протягам ръце а те се врязват
в хладният въздух и падат
изнемощяли..тялото се строполясва
главата е като на конци
заспивам..умирам , крещя
и се будя
кошамара не отминава
вътре в главата ми е
не иска да излезе от там
сънищатата са само една врата
която може да бъде отворена
или една длан пробита
ти я проби
и сега я посолваш отново
в мене си дупка
в себе си , си цял
може би всичко е заради
изстрела който отправи
към безпомощтната длан
ако искаш можеш да я възродиш
..нищо че се преструва , тя не спи
болката - кара те да мислиш че си жив.
Илюзия ти не си жив , ти не си мъртъв
ти не си дух нито идея..
ти си един размътен образ
в едно криво огледало
никога няма да бъдеш прав
защото правотата е измама
душата ми е вода
която се стича
по кървавата плът
очите гледат счупено
накъсана ирис
смазани пръсти
около тялото ми - куршуми
после умираме
и заспиваме
всичко е дъжд
и всичко е тъмен силует
един сън.