Тази сутрин
лепкаво заобикалящ е смисъла
на всичко което чувствам вчера
като лъжичка която се потапя в гъстата пяна
на горещото капучино което знае
че ще бъде изпито
знае как го обожавам
той знае колко го обожавам...

полепващите пръсти..тела погледи даже
начина по който заспиваме
е същият онзи с който целуваме
с който целувам , с който значението целува
с влажните си устни..същият начин
по който аз бих целунала отново теб
и същият този начин..който ни кара
да сънуваме един - друг..защото всъщност
няма никакъв порядък в това
и накрая всичко което имаме
са влажните целувки..

Галиш ме..чувствам се по
същият онзи начин по който пръстта
се чувства когато есента я гали и закрива
с опадащата от дърветата шума и листа..
по същият начин по който
капките дъжд докосват розата
в дъждовният ден.
И ти си този който ме кара
да се чувствам като роза.
Който ме кара да разцъфвам ден след ден.
Замълчи..не отваряй напразно устни
в опита да кажеш нещо..
просто искам да се впия в тях
и отново да се почувствам жива.
Замълчи..знаеш че всичко е моменто
затова задръж момента...
не се колебай..

и накрая всичко което
имам до себе си е
чашата с капучиното..