Безсмислена ли беше усмивката?
очите сами ли те гледаха
или аз ги карах
унищожих щастието?
или то просто загина?мит ли е?
преглеждам в речника
и търся онази дума
която така и не почувствах
люб..няма я някой я е задраскал
или от толкова излишна употреба
се е самозаличила.
слънцето ли изгасна
че е толкова тъмно.
Студа заличва всяка една клетка
някъде там вътре в мен
някъде там където има
прекалено много празно
пространство.
Запали ме..възпламени
душата ми
изгори зениците
убий чернилката
изрисувай очите
изваяай тялото
заличи раните
после се скрий..
мразя те
и те обичам
чувствам ли
или сънувам
бягам или те търся
кого търся
защо?
мислиш ли?чудя се
ръцете ми са протегнати
но защо чувстват само хлад
очите трепнат в очакване
сърцето ще пробие плътта
но там няма нищо
само един празен хоризонт
студ..отварям пак очи
и пак хлад..тъмно ..бледо
хора , много хора
прекалено много
за моят свят
не искам реланост
не искам и сънища
пак бягам
злоупотребих с теб
всичко е лъжа
не искам да отварям очи
не и този път
убий ме , убий ме
протягам недоразвита ръка
скърши я ако желаеш
ако не я хвани и дано оцелее
восъка се топи по кожата ми
кожата ми се топи , защото е восък
свещ ли съм..дали светя
светех за теб..ти изгаси всичко
дим..дъжд..студ..
един черен образ
неяснота..