Лесно ли е да вървиш
по улица , която ти е до болка позната
и в същото време ти идва
да крещиш и да бягаш от нея
защото нещата които виждаш
са ти толкова втръснали
колкото проклетото ти еднообразно
ежедневие.Тогава добре дошъл
точно на мястото си където
няма значение дали устните ти са
залепени или си просто ням или просяк ,
но от онзи тип просещи за топлина
понеже студа е прекалено затягащ
сърцето ти.
Тук няма да намериш нито грам съжаление
трябва да свикваш да вижаш хиляди лица
но нито едно от тях да не може да те
съзре или може би не иска поради факта
че хората нямат сърца просто часовници
тиктакащи вътре в тях , напълно освободени
от чувства ..машини.



****************

Аз знам , че тази нощ
ще е от по хладните
и че звездите няма да са достатъчно ,
но ще светят за теб
и ще се опитат да стоплят част от
сърцето ти.
Ти каза , че искаш всичките
но дали когато имаш всички
те няма да бъдат отново недостатъчни
за жадната ти за още звзди душа?!
Говора метафорично
и бих ти обяснила
точно какво искам да кажа
но ти едва ли би послушал ,
едва ли би чул дори една единствена дума
защото си просто такъв.
Една луна би било
напълно достатъчна за мен
но ти би поискал и слънцето
би искал да го застреляш с лъка си
би застрелял всяко едно слънце
докато света не потъне в мрак
а нима вече не е достатъчно мрачно и хладно.
Ако побегна дали би ме последвал
би ли ми дал напътствия за да
мога да достигна това което искам?!
Би ли жертвал нещо в името на друго.
Не мисля.
Казват , че съм била жестока ,
че съм нямала сърце
напротив аз имам сърце.
То все още бие в буркана до мен
жалкото е , че дупката не може да се запълни.
Тогава те казаха да се самовзривя
аз предпочетох да се запаля и да изгоря
и праха ми да се разпръсне из поляната.
Казаха , че нямам право да мечтая
и че не съм достатъчо добра за тях
мислеха ,че могат да властват над мен
обвиниха ме в различност , наложиха ми
грубите си етикети..станах един вид продукт
на тяхното универсално общество.
Те казаха също така , че нямам право да
говоря , но аз изказах своя глас
мислеха че съм малка и глупава
и никой не ме послуша
устните ми бяха зашити
и така и аз се превърнах в поредната
машина управлявана от хора
който не познава
бореща се за народ , който я интересува
и за крал който е твърде зает
с своите неща..
Една груба но модернистична
картина с багрите на
модерното общество.