Нежна Отрова



Да пийнем по чашка абсент
нека във въдуха се носи онзи аромат
така упойващ ме , и онова
изпепеляващо усещане
което ме кара да знам
че все още съм жива.
И нека устните ми вкусват
от тази зелена магия
защото сега е момента
в който света ми е безразличен
същност той винаги ми е бил.
Не е въпроса в еднаквостта
нито в това че хората са странни
поне така изглеждат в мойте очи
като разни фигурки , пешки например
и аз съм пешка..поредната куха
изпразнена от смисъл и значение
фигура , жалкото е че се боря
за Цар който никога не съм виждала
боря се с враг , който не мразя
и до мен са хора които не познавам
Каква ирония. Смея се на висок глас
всички ме гледат все едно съм луда
а дори да съм на кой му пука?
Поне на мен не.
Слънцето , не може да ме изненада
знам формата му наизуст
знам как лъчите му ще минат
и ще се пречупат и накрая ще си отидат.
Всички си отиват дори и ти
дори и аромата който усещам в момента
и абсента който в момента се топи
в устните ми , и аз жадно преглъщам
но не се насищам.
Аз никога не се насищам
и ето стигам и до последната капка
всичко хубаво си има край
и така с замаяна глава
бих искала да продължавам
да чувствам аромата но той си отива
нова доза морфин
чувството е завладяващо
скоро ставам част от свят който
не познавам , който никога
не съм имала възможност да опозная
нито желанието
скоро всичко остава в миналото
прекалено съм замаяна за другото
утринта настъпа..
филма е към края си
лентата спира
и режисьора гледа уплашено
към бледото синкаво тяло
наместило се удобно в
сивото канапе..