Стой далече




Стой далеч..никога не съм мислила
какво ще стане ако изреча тези слова
и се пак думи вплели се някак си
в устните ми..
просто слова който вписвам
на празния , самотен лист ,
който едва ли ще прочетеш
а дори да го , не би разбрал
нито открил смисъла който
се е влял в тях.
Мислите ми са толкова
разбъркани..странни
и тази светло лилава светлина
восачни пръсти , опитващи
да се захванат за кухото дърво
за да не рухне изнемощялото тяло.
Изхабените клепачи почти не мигат
а душата ..?Няма душа не е имало
всичко е просто пламък ,
който гасне се повече.
Стой далече , омръзна ми да
бъда нечия опора ,
да се сещаш за мен
само когато ти изнася
казах ти..трябва да ме обикнеш
трябва да ме почувстваш
защото аз не се усещам
убивам се сама
или по точно убих всичко
което можах..другото само загина
преди да усетиш щастието
трябва да се запознаеш с образа му
може би грешиш
като ме мислиш за самовлюбена
егоцентричка
може би прекалено дълго
съм седяла в ъгъла пропит с мрак
може би съм сгрешила
като съм опитвала сама да
лекувам ...убитата плът
и да възнасям набързо
закърпения дух..
може би..дълго съм мразила
твоето тъмно и моята тъмнина
двете думи са различни
макар и от един корен
твоито аз и мойто нея
са доста чужди едно на друго
и знаеш ли така е по добре..
ти сам се разочароваш от
моята самовглъбеност
ти сам разграничаваш
действията и думите
и онази сетлина сравнение с моята.
Дълго съм мразила и съм се криела
и съм чакала онази
ръка която никога не получих
била съм в заблуда?
вкарвах си мечтите една
след друго в болният мозък
чаках , надявах се..умирах
съжаляваха ме , плътта гниеше
думите губеха смисъл
нямаше кръв..нито вени
направила съм изключение
родена изключение
гласа ми се пречупи
за да може да изкаже
онази нищета на която
обрекох себе си
изсъхнах и сега не съм жива..