Защо просто не ме докоснеш?
Защо се плашиш , студа ли те уби
или глупоста ми.
Очите ти останаха там
да светят някъде из мрака
преди ми бяха упътването
как да изляза от този затвор
но сега изгаснаха
тъмата ме погълна
кърфица след кърфица
забивам в трупа до тротоара
ще помисля че аз съм го убила
и дори да е така не ме интересува
не помня , не зная..нито искам
къде ще бъда или кога
няма значение навсякъде е мрак
и навсякъде може да бъде утре
днес може същност да е вчера
но тук винаги е тъмно
една кокалеста ръка
присажда барут в сърцето
подготвя за взрив
крехките кости..
изсипва киселина в прясната рана
костите се чупят..няма сърце?!?
Замъглени представи
вместо бдителност
неизчерпаема глупост
вместо грижа
неумиращо тъмно
незалязващо черно
неизгряващо добро
миражно щастие?
По следите на нещо
което няма да стане
но го виждам в ума си
оказвам се близо
но само мислено
и никой не го вижда
или не иска?
не съм ли вече
твоето момиче
което докосаваше
винаги
за да знаеш че го има
не искаш ли да бъда пак
онази послушна играчка
винаги чакаща те
щом я желаеш?
аз не бих искала да съм...
не съм ли ябълка ..кисела
дом на червей
след твоето студено "сбогом"
сега съм само това
което се осмелих да съм
една хапче за по лесно
само-отрицание
твърде горчиво в устата ти
няма лек?
болезнена съм цялата
и в мен и в теб и в всеки
дръзнал се да е до мен
така идва истината
заболяла от светлина
и несвързани сенки..
а ти заблуждавай тялото си
че не те боли
заблуждавай се че в гората
ще намериш път..
бавен озлобен ден
изтръгна се..
мрака дойде да ме вземе отново
готов за нова извратена игра
рисувам себе си
а дори не съм се променила
за минута
виждам портрети
и на нито един няма
образ
виждам ад
но никъде няма сенки
и гърчещи се души
пристъпвам бавно
но никъде няма път по
който да стъпя
гледам напред
но това е лъжливото напред
защото пред мен всъщност
има бледа стена
и един прозорец
виждам хора
които нямат сенки
и тела в които
няма и капка живот
фалшиви усмивки
добре облечени обаче
добре гримирани
виждам фалша
прозиращ през очите
..виждам твоите очи
и лъжата прозираща там
кърфица след кърфица
забивам в тялото до тротоара
и знам че никой няма да ме види..
кърфица след кърфица
забивам в сърцето си
защото му е време да умре..