когато заспя идва моят страх
всичко е черно и обвито
в мъртвешки прах
хората дяволи
хората с дупки вместо очи
хората живеещи в сивата дупка
искам да се събудя но още ми се спи
тишината предизвестява
твоята смърт
протягам напред ръце
а те все още кървят..
ада е пълен
препълнен с заблудени сърца
всеки носи своят кръст
и своята тежка съдба
да бягам писна ми
всеки цял живот ще бъде сам
навънка пусто е
нямам душа вътре в мен , а плам..
Тихи стонове
добре закърпени очи
мислиш си че виждаш всичко
но не виждаш себе си
счупени огледала
изпотрошени кости
нарязани парчета плът
питам колко още
ще продължава този път
виждам сенки
и разкъсан мрак
виждам залепени устни
във въздуха се носи страх..
Дърва без корени
къщи без греди
нямам спомени
сърцето не тупти
туширам себе си
и не ме боли
цветя изсъхнали
изпотрошени статуи
мъгла обвива ме
останах без мечти
да викам ще ми се
но нямам глас дори..
сълзите стопиха се
убих себе си нали?
тъмна нощ е
бродя незнайно накъде
това което виждам
като трън в дланта ми
ме боде
счупени прозорци
на хорските души
вратички нямат
нито мисли..те са сами
те различни са
казват го така
все едно е тяхно право
а аз еднаква съм
казват че са смели
и че са добре
казват че не бягат
но дали ще понесат повече
от тази болка
и от този мрак
с усмивките изкуствени
от очните ями прозиращ грях
ето там накрая май изгрява светлина
отново събуждам се
но вътре в себе си усещам мрак...