Понякога не знам къде стоя
и защо стоя
и не не съм готова
за война
след като
не мога
да отстоявам
себе си
понеже не се познавам?
Или просто искам да не се
шепа светлина
ми подари
обаче аз я изпуснах
а ти не се върна
повече..
Гледам напред
и се усмихвам все така
избери си отровата
казва ми аптекаря
и аз просто я поглъщам
избрах най зелената
най искрящата
и заспивам
но няма да дойде Ромео
или който и да е
и да ме събуди..
ще седя така до края на
до края на тялото ми
докато не се разложи
и бъда просто грозна гледка...
Friday, September 22, 2006
Пуснато от Калипсо във 10:41 PM
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment