Взе от мен всичко
за което копнеех и което съм
уби всичко в мен
за да се чувстваш добре..
превърнах се в онова
от което се отвращавах
жалко мекотело
чувствах ли или пак сънувах.

винаги ми е студено
колкото и да се обличам
в теб..
винаги ми е празно
чувствам се прозрачна
маската ми е толкова изразително
изваяна , че не би
различил настроението ми..

описвам мрака
само докато гледам
през прозореца
траур - аспект..

ти беше спрежение
нещо между мир и любов
нямаше нищо общо с реалността
исках да летя на твоите крила
исках да се чувствам свободна..
заблуда ? отново..

Аз просто отворих вратата
а ти я зазида ...
камък , толкова често плачех
и галех камъка
но той не ставаше топъл..
не се трогваше
не ме докосваше..

Дали всичко от което
имах нужда беше
просто едно утре?
което да промени
студеното и облачно днес?
затягам примката
около китките
кръвта е тъмна
мълчалива
кръвта ми..
просто не е моята..

Нападам , нападам отново
всички биха били виновни
но никога не търсех
вината в себе си
никога не гледах
през твоите очи
ти ме направи таква..

Вглеждам се в онова огледало
и то ми показва образ
образ който не помня?
никога не съм го виждала
дали през цялото това време
е бил в мен или аз в него
маска..малко се е напрашила
мина време? мина много време.

Ще ми става все по студено
ще бъда все по прозрачна
и винаги ли ще е пусто?
а утрето..и то ли
не ми го отнемай
...

руша .. руша
всичко което докосна
руша себе си
но не се изграждам
крещя ..убивам , мълча
това ме осмъртява
рискувам напред и пак греша
безпомощност

телесна е празнотата
а толкова много влизаха в нея
и толкова малко намериха края
разкъсана душата ми
а думите са просто
разкривени черти
и остри нараниха ръцете ми
отново червен восък
дим..
всеки пита какъв е той
този дим господине
е всичко което имам..
живея щастливо
не ям мед , но и
горчивото ми е сладко..

тясната ми стая
тясното ми аз
тесните сълзи
и горещи парят
но не достатъчно за да
не спре да боли..