Мълча и втренчено
те наблюдавам
вглеждам се внимателно
в всяка една твоя
тръпчинка потръпваща
весело по лицето ти.

Всяка една моя фибра
потръпва само като те гледам
и така фибра по фибра
тялото ми се навива
на невидим конец
и така до края
когато чувствата ми
са така опънати
че едвам мога да дишам
и да се съсредоточа
като жица ,
която скоро ще се скъса
като балон пълен с въздух
не можещ да побере още.

Дали съм била някога
за някой
нещо повече от образ
който бива отмит от времето.

Бродя боса по ливадата
и нозете ми се галят
в цветята
всички цветове
се вливат в мен
и се чувствам като дъга
на която всеки би се
наслаждавам
но само така
от далече
иначе не би тръгнал
да я търси
защото се страхува
че никога няма да я открие
или..?

Знак след знак
точка след точка
аз се изчерпвам
обаче ти ме изпълваш
запълваш сенките
ти беше първият
който си играеше
и покриваше
с моят мрак
първият който
ми набра
букет с усмивки
и ми пожела
сладки сънища
когато не настоявах
да бъдат такива.


Една целувка
би означавала
много неща
една прегръдка още повече
макар и да не го правя често
се радвам когато съм така
близо до теб
и мога да усетя
дъха ти..
и винаги ти повтарям
не спазвай дистанцията
и винаги си мисля
и потъвам в тези мисли
колко самотна мога да съм понякога.

И все пак всичките ми спомени
са базирани на хора ,
който обичам или
те обичат мен
или всичко заедно
а може и нищо.

Какво мога да съм
и кое не съм
кой би определил това
задушавам се
в твоят цигарен водовъртеж
макар и да не пушиш
чувствам се объркана
и не е заради
тичинките на цветята ,
които когато се намокрят
се раздуват
и се различават
аз се различавам
само по образа ми
донякъде
защото вътре в мен
не знам какво е?

Хората често гледат
цветята и се оплакват
че не са достатъчно красиви
или свежи
или ухаещи..
и аз като цвете
което не е разцъфнало
се наслушвам
на мрънканя
но това не
би променило същността.

Вървя по скали
и тялото ми бива счупено
от гранита на скалите
някак си се напуквам
но не мога да се разцепя
някак си съм щастлива
и въпреки и разцепена
аз слепих някой
парчета
макар и като
странно творение
аз обичам да живея...