Иска ми се да живея в тишината
и да спря да говоря
думите ми винаги са кухи
нямат смисъл..
Студ , ръката
ми трепери за
не знам и аз кой
пореден път
някак бронхите ми са се
сковали
и дишането е трудно
че дори не изпълнимо..
Стоя сива и се сливам
с сивотата на дните си
ако можех да мисля за в бъдеще
или да спра да живея за момента
или и двете..
Стъпвам , и пропадам
този път няма ръка
за която да се захвана
няма нищо..ПУСТОШ
Гняв..изпълва ме
гневна съм на света
гневна съм на времето
гневна съм на часовника
и на обстоятелствата
че и на думите..
Не помня как се случи
нито защо се случи..
помня лилавата луна
и зелената поляна
помня ръцете , които
натискаха клавишите
на пианото
и оставяха отпечатаци
понеже беше прашно
и душата ми
и тя е така
но няма кой да я сгрее
както биват стоплени клавишите..
Страстта я има само в
моментите които те видя
а те не са много
и не са дълги..
Монотонно се търкалят
дните и не спират
а гнева расте
и някой ден ..
ще изригна..
чувствата са заключени
в клетка
в стъкленицата
на мястото на сърцето ми
няма смисъл от съмнения
аз цялата съм едно
голямо такова
и няма изключения..
Плахо поглеждам в тишината
само тя ми остана
и някак глухо заспивам
накрая остава
само едно шише
с мъгла
което няма прогнози
за по добър живот
и по светло бъдеще..