Загубена в дебрите
на собствената си душа
с унесен и муден поглед
продължавам да следя
глупавият филм
макар и да знам
че е скучно
продължавам да гледам..
и да мисля..
Всичко което искам да попитам
"може ли една прегръдка"
но някак си вече няма сили..
Устните бяха слепени
предполагам заради това ,
че изгубих желание да говоря
или изгубих гласа си .??
Ходя под дъжда
чувствам се изгубена
не усещам нито студа
нито капките..нито мокротата си..
хората претичват около мен
с надеждата да бъдат сухи..
някак си , трудно е за човек
като мен - винаги мокър
мразя дъжда..колко много го мразя
но днес е без значение..

Човешката душа е като замък
с хиляди стаи и вратички
скрити в ъгъла
някой са отключени ,
но повечето тънат в мрак.
Дори да имах ключ
не бих искала да влизам вътре..

Тичам из прашните коридори
и навсякъде ми изглежда
едно и също
и аз като едно черно петно
просто обикалям
може би в кръг
и няма изход..


Ако си затворя очите завинаги?
ще има ли значение
винаги ми се искаше
да пиша..красиво
но ръката ми сама
почваше да рисува мрак.

Понякога ми е трудно
да задържа мечтите си
толкова са невъзможни
или поне така ми изглеждат
или съм свикнала с света
и ме е страх
да го променя
поредната страхливка?

Отпивам глътка кола
не ми горчи
нито ми е сладка
и с вкуса свикнах
и с миризмата..

Отново заставам пред огледалото
някой от там гледа
но не и аз
слагам грима..
физиономия тип - щастлива съм
обличам измачкания суитчер
и отново някъде там
навън
граници..предели
хора цветя
изоставени пейки
бездомни души
бързащи светофари
забавящи ме светлини
профучаващи коли
минутите ми се изплъзват
измежду пръстите
искам някой
искам го
но той не идва
и отново червено
знаци
които никой не спазва
не могат ли да четат
и дъжд
студени капки се стичат
по бузите ми
примесени с сол
така поне не си личи
че плача..

Няма глухота
празен небосвод
няма слънце
нито луна
не виждам
не чувам
не искам
да дишам
да моля
да викам
да плача
да търся
теб..

Залепени устни
зашити може би
искам да ти кажа
да ти кажа толкова
много неща
но ме боли
не мога..
не зная как
как да разтворя
дробовете си
за да поема дъх
не зная как да погледна
света
след като той
ми обръща гръб
винаги го прави
не мога да спра
да вярвам
но някак вярата умира
или аз
не мога да го накарам да бие пак
не тупти
няма кръв
няма и мисли
студ...
разяждащ съзнанието ми
искам да дишам
хриле ?
искам дъжд
но е отново суша
искам..да спра да искам
и да спра да давам
защото никой не оценяваше
въздух..замаяна гледам филма
просто въздух..
заспивам..