В бледа просъница
думите скърцаха
пръстите трескаво рисуваха
устните описваха ,
очите лудешки гледаха
светът непомръдващ бе черно бял
и като на кино лента
разни епизоди излъчваха
режисьора бе незнаен
но това бе моят живот
сцена след сцена ,
пара изпускаше ,
като приближаващ локомотив
зрителят гледащ ,
нямият филм
стоящ на първият ред
краката поклащащ си..
с лукава усмивка , гледащ го пак
лентата се протъркваше
от толкова гледане
трескаво пръстите
напипваха копчето "старт"
и заедно плачехме , продължавахме
смеехме , гледахме до болка
филма познат
Зелена поляна , две деца лежаха
гледаха слънцето
мечтаеха пак
полаха на вятъра , косите и лекичко рошеше
през пръстите се провираше
ухаещ на цветя
момче и момиче
по поляна празна
вървяха напред , ръка за ръка
гоеореха и заедно се смееха
превъртаха филма..и пак..
В бледа просъница
устните шепнеха
спомени цветни , за безцветните дни
вероятността изкривяваше
техните образи
замъгляваше представите
изгори лентата..
Поляната празна е
и те не са влюбени
нито деца..
те си заминаха
сенките скриха се
не се видяха повече
убиха и спомена
В бледа просъница
клепачите тежки са
хладният въздух влиза
през прозореца голям
хора с тела огледала
леко напукани
огледално са празни
и нямат души
високи и ниски са
леко изчекнати
черни и бели
с шептящи уста
трескаво бягащи от реалността.
В бледа просъница
тихо заспивам
думите галят ме
не виждам света..