Сив свят изваян от пясък
и някъде измежду реалното и иреалното
се вижда лъскавото слънце
държа топка светлина
в шепите си
и се къпя в росата..
Навътре в плътта
исках нещо да кажа
исках да ти дам нещо мое
нещата говорят отвътре в мен
но понякога не искат да се удържат
понякога имах нужда просто
от прегръдка или усмивка
и тишината не ме дразнеше
всичко се свеждаше до
това което обичах
и ме обичаше.
Света не ме плаши с пустотата си
нито с бързината си
плашеха ме промените
понякога обичах да
тичам из дъжда
и да улавям капките с ръце
макар и те винаги
да се изплъзваха някак си
извинете господине
може ли още един ден
на заем
нека е от тези слънчевите
с доброто настроение
каза алчно тя
още един само..
Като всички останали дни
живот назаем
безкрайно бързо изтичащ
стая пълна с такива дни
на заем , откраднати..
Всеки бе виждал по един
нейн образ ,
но някой дали си спомянше
истинският и?
И нека слънцето да грее
и очите да сиаят с онези
детски искрички в тях.
Силна съм .
Мога да победя това
мрачно чувство
понякога забило нокти
в сърцето ми
загнездило се вътре.
Купих си балон
той се издигаше високо
накрая се спука
чак тогава осъзнах
че го изгубих
като малко дете
гледах нагоре
и чувствах някъде в корема си
липсата.
Тогава ти ме погали
и разроши косата ми
и каза че е просто балон..
после беше просто той
просто денят
..просто живота ми..назаем?
Слънцето усещах всеки един
негов лъч
и най вече утриннта когато
се събудя
то лъчезарно си играе
и ми свети в очите
хубав ден?може би
Понякога крещя
но само на ум
ако бъде гласно
едва ли ще ме чуе някой..
рейса се поклаща леко
и някак си скрибуца
а аз унесена в мисли
просто седя и се усмихвам
макар и дъждовен
ден той бе ..перфектен
или може би да се
доближава до перфектността..
Ако ти кажа
че си звезда
и че грееш ярко
в сърцето ми
ще се зарадваш ли?
Някак си самотата
не е нищо повече
от нужда която ти липсва
и тъмното
в него се заражда
твоето утро
и красиво днес
а ако слънцето
се доближи до теб
в най страхотното си
сияние би ли го познал?
Ще чакам образа ти
ще вярвам че си близо..
ще протягам ръка
и ще вярвам.
Мисли някак
неподредени
и объркани
същество
което вярва
и няма синтетична усмивка
пламък който
чака да бъде събуден
и мрака заспива
и се заражда щастието..