"Inertia Creeps"


Клишета и баналности
празни парадокси
редове без хора
и думи по тях
празен перваз
и ням вятър..
обичам да ходя по стъкла
макар и да се порязвам
и то много кратно
кръвта е красива...

Бягам или чакам
имаше ли още преди-та
и сега-тата от кога
спряха да се крият
в черната ми ракла
от кога слънцето
залезе и се появи
студа
арктическа зима
вътре в мен
дъждовна есен
навън
и прозореца е някак счупен..
погледа ми празен
и седя и гледам
минаващите дни
и хора..

Допир ..изтръпване
само при мисълта за теб
тръпките се навират някак
в корема ми
и лазят по голите ми
рамена
настръхвам..
Сърдечната дейност
е ускорена
ударите стават на все по малко
и някак те виждам
и усещам как скоро
ще имам дупка в гърдите
ако можех да ти го дам
защото то така или иначе
е твое?!
Полазващи тръпки по инерция
увивам се
се повече в себе си
и не спирам да мисля
за зимата
и как тя ще навлезе
през счупеният прозорец
и ще замрази всичко
по пътя си
ти ме сгряваш
с онази усмивка
и всичко
останало няма смисъл...
няма значение.


Понякога се чудя аз ли съм
и кое по точно от мен
би могло да мине за истинско..
Надеждите си отидоха
не говоря с датите
нито с числата
те просто бързат
и минават
и си отиват
а аз оставам с спомени
листата падат
върху косите ми
и вятра става все по жесток
и някак си изчерпват се
вътршните ми
запаси от светлина..