соу колд...


отново съм далече
протягам ръце
но биват пронизани от студа
разпадам се
сълзите се разтичат
и капят по пръстите ми
всичко е размазано
и двулицево
тишината ме обърква
а светлината ослепява
не исках
..
не исках да бъда такава
не исках да пипам нищо
всичко биваше счупено
разбито ..че дори убито
не исках да се препъвам
отново и тази пръст ,
за кой път съм отново там
където мечтите са измама
лъжите малка истина
а самата истина е замита с мрак
и пръст ..кал по лицето ми
затънала до коленте в тиня
и потъвам
някой викаше , подаваше ръка
така и не смеех да я пипна
пропадах , отново и отново
сълзите капят
цвета се разреждаше със солта
мрачното чувство в корема
и се губя
нарочно
неистинно викам
чуваш ли ме?
нещо безмълвно
ме кара да съжалявам
и не преставам да
се измъчвам
не исках
не исках да лъжа пак
не исках да се будя
и всичко да е било сън
знам че ти си някъде там
между буквите
не искам букви
уморена съм от тях
не искам сива реалност
нито ярки цветове
наситих се на тъмни нюанси
не искам рози на пръстта
нито камък
нека бъде пръст
не искам да потъвам
отново изгарям
като цигара в пепелник
изхвърли го
изхвъли спомена
загаси огъня..
мразя...
мразя бъдещето
то винаги обвинява
сегашният момент за неуспехите си
мразя границите преминавам
отвъд , отвъд сънят
нищожно тяло без свидетели без опора
съжалявам
късно ли е?
идеи пропити във тленни останки
образи изкачащи от счупеното огледало
на хилядите мои аз
цветни и безцветни
с грим и маска..сянки
на моето минало
уморени клепки
осмъртен въздух
безсмъртна зима
вътре в мен
опустошителен студ
изтръгващ съзнанието ми
от черупката си
сърцето от гръдта
думите от устните..
голи стъпки
затъват в потъмнената трева
..
погребвам всичко останало
без въздух защо ми е
въхновение
без разбиране
защо ми е смисъл
утаявам сенките на миналото
и ги прибирам в прашният часовник
тиктакане
нека и аз бъда просто
един човек затворен
и зависещ от крехката
но жестока същност на времето
жестока ли ме нарече?
нямала съм сърце
не имам
но е в буркана до мен
все още бие
нищо че е затворено
част от мен
расте необлечена
и тя е точно за теб
облечена в очите ти
ако искаш я обичай
но само това!
изрезки на душата
изпепели ги
само сън
протягам ръце
но е толкова студено
и далече..
толкова далече..