Писна ми от парадокси
..клишета хора
места ..мисли
искам , искам
да съм свободна
но дори не знам
какво е свободата
искам да обичам
ако знаех какво е
да обичат мен
и какво е любовта
не съм наясно с мислите си
нито с личността си
нито с това което
някой иска от мен
или аз какво искам?
Има ли значение
трева , поляна
просто си лежа
макар да няма слънце..
стени без очи
и врати без душа
буркан счупен
някак си несръчно се
порязах беаз да искам
тихо е
ако трябва ще викам
за да се оттърся от
тази тишина
ако трябва ще тичам
и ще избягам накрай света
и ще слушам стъпките си
вместо нея..
Чаках ..и вярвах
че някой ще ме намери
ще отдели секунда
за спрялото ми мислене
и изтекля срок на годност
на времето в което съм
или не съм
не придналежа ли към света
или отдавна съм спряла
да съществувам.
Капан на чувствата
обърквам се
в нишките на мрака
и се заплитам
по навътре
големият паяк
ще се опита да
ме нападне
все ми е едно
така или иначе
на всеки му е все едно
защо на мен да не ми е също
всички умираме..