Кървящи длани , натискащи клавишите
зашити устни опитващи да се отворят
душа прекършена , повече от плътта
сърце изпълнено с тих мрак
отново подминаваш сянката
все така не виждаш
ако бях човек би ли ме докоснал
устните отново вкусват онзи абсент зелен
чрез очите прозираше опиянението
леко чак сега докосваш ме
но аз съм стаятуя от мрамор бял и студен
без сърце нито плът...
едно сияние греещо за тебе
опитващо се да стопи твоят северен полюс
издъхващ полъх от един вятър
бледнеещ надпис на оронваща се стена
вечер сънувам те и почти докосвам ,
устата ти макар и мъртвешки студена да е тя
мечтите сиви са , а денят ми черен
няма идеи във мене и съзнанието някак си празно е
няма мисли даже ..
Горещо кафе
следваща глътка , процеждаща се
през устните , много горчиво е
и трябва ми захар
искам и пръстите твоите
горещи дланите
разрошващи косите ми , парещи кожата
искам очите ти , гледащи мен
изпиващи сърцето ми , искам ги тях!
Оставам с кафето си
страшно горчиво е
поисках аз захар , получих спомени
спускам си щорите , дърпам завесите
сгушвам се леко , издърпвам завивките
затварям клепачите , усещам мрак
тишината гали ушите ми
всичко измамно е
много желая да те видя пак
думите глъхнат както морето
вълните разбиват се
в пустият бряг
две боси нозе, малки стъпки
ако искаш последвай ги
ще намериш чаша кафе
знам че горчиво е
ала под завивките когато
те прегърне мрака
дано изпиеш свойто кафе
своята доза спомени...
Бера маргаритките
обича ме късам листенце
и не ме обича пак
захарни сърцата
гризът ги бавно , мъчително
послания по камъни шедьовари
с длетото извайват ги
две силни студени ръце..
цветя прекрасно ухаещи
красива утрин ,изгрев усмихнат
и чаша ароматно кафе..