Тя винаги имаше нужда
да се разплаче пред някого
има нужда , но не го прави.
Прави го , но няма кой
да бъде пред нея
точно в този момент.
Липса на думи - сковава усмивката
искам да разтворя листата си
студени , увехнали
като че ли има значение?
Искам да знам коя съм
или пък ти да знаеш поне..

Докосвала съм и по нежно
знаех ли че ще ми е отнето
разкъсвала съм болезнено
тишината убива.
Изкривена нужда от някаква липса
и подтискам чувствата
писна ми да бъда актьор
в собственото си тяло
тази роля ми писна..
стопявам кълбо светлина
в самотата си
пътя пред мен е
черен и дълъг , неравен
някак си виждам го
но стъпалата ми
не го усещат
ритъма на сърцето ми
е забавен
скоро няма да има
съдечна дейност
опитвам се да си
проправя път
към слънцето
в този облачен ден
за да стопи леда
за да ме дари с топлина
отново мечтая?..

Говоря в мен
от студ се парализирах
добре е така
от страната на
треперенето
видимо съм тук
но никой не ме вижда
слънцето е зимно дори
студено някак
шепите ми кървят
спирката е пълна
и някак си недвусмислено
загубих и малкото
живо в мен.

Тихо е
няма дори кой
да бъде с мен
за да ме разсее
и стопли от
този зимен ден
в тази зима - безименна..

Страх ли ме е
докосвам ли те
сънувам за хиляден път.
всичко е толкова черно
ако можех да те видя
любов и топлина
скриха ли се..
отново съм в заблуда.


Превърнах себе си в вятър
не твърдя че някога ме е имало
ако не си усетил нещо..
Момичето което съм
то е най красиво
когато е забулено..
то може да обича
има и сърце
дори и душа
макар раздрана
аз дишах , осмъртявах
аз съм болест
стой навън
аз отвътре
имам най тъжните очи..