тленна топлина, а вътре скреж...
бял и трошлив като мисъл..
отпечатъците са линиите
на сляпа съдбовност
всичко е една случайност
думите една формалност
тишината привилегия
а чувствата мираж
когато затворя очите си ..заспивам
и сънят е нищо повече от един блян
блянът е сляпа мечта
а мечтата илюзия
отвън изгарям..а вътре измръзвам
душата ми е в окови
а сърцето в стъклен буркан
казват че съм банална
че съм скучна и сива
че се сливам с света
казват че съм жестока и студена..
омръзнало ми е от неудачници
скоро и аз осъзнах че съм просто сатира
че и аз газя в тресавището на
всеобщото страдание
че съм просто идея
под формата на образ
поглеждам в огледалото
но там има само едно лице
никога не е имало тяло
дали имам? или е заблуда
истината е одрана
ти ми омръзна с своята неяснота
аз гледам все така невзрачно
и не виждащо
веригите се поклащат докато ходя
те тракат там някъде така звучно
вътре в мен
клепачите ми са натежали
не мога да избягам
а животът никога не спи
омръзна ми от фалшива гордост
не се гордея с себе си
гибелният гняв ме убива
словата ми са част от
едно лъжливо аз
война е поет..
да обичам ..мога?!?
да мразя определено
смеха ми се впи в кухите стени
около мен
и пръстите сами
описваха този ад
въпреки че исках да се
получи красиво
..искам да се кача на асансьора..
а той вече дори не се качва по етажите
блоковете са изгнили
къщите са срутени
не се чувствам сигурно
обстановката е плашеща
не мога да спра да се страхувам
самоотричам се..
немислимо за другите
посветих душата си
сега нека тракат веригите
прехвърлих тежкия камък
точно като Сизиф..
и затова смъртта ме наказа
с това че няма да дойде
докато тегне на съвестта и..
аз се отдадох
усмихвах болезнено..
чаках някога да прояви състрадание
но си останах с очакването
целувах безмълвено и горещо
студеният и дъх..вкусвах страха й
аз стена за своето тяло
оставено на случайността
прерязани стонове
не довършиха думите
пленява мълчанието
планета пълна със омраза..
тишината е привилегия
чувствата мираж..
света относителен..