Тъмна нощ , облачно утро
капките дъжд се изсипват
по голата ми кожа и я карат
да изтръпва , душата ми
се препъва в черният силует
опрян на стената
сенките си играят
драксащи нокти по гола плът
кървави длани обвиващи се
около скършеният ти врат
разширени зеници спряли се
някъде там и невиждащи
мойто утре и другата мен
думите изтичат сами
като кръв от прерязано гърло
думите запечатват спомена
и не спират да солят
раната за да чувстваш
това което заслужаваш
- да те боли
да мразиш мен и себе си
ноктите този път се впиват
по навътре ..дупката е голяма
кървавите ми длани туптят
капките се стичат по белият под
секунда тишина озвучавана
от туптенето на умиращото сърце
захвърлям го в стената
и то се разпръсва на парчета
мъртво тяло пада на колене
пред мене..цял живот чаках
да искаш прошка
сега когато дори и мъртав
си коленичил не бих
ти я дала..
зависима от насилието
зависима от мрака
вече не съм на морфин
а го чувствам вътре
течащ и вливащ се в вените
предпочитах безкрайната болка
и някак си видях нещо и припаднах
и сега безкръвно не искам
безкръвно не зная
как така се събудих и
видях горящото си тяло
но го гледах някак си
отстрани
полусънно разказвам и питам
какво се е случило
как съм горяла?
над самото си тяло
и съм се виждала на земята
като в ковчег
как съм искала да избягам
но съм се спънала ..
как да отрека ..твоето не знание
и твоето не искане
как да отрека твоя глас
и очите ти..нищо
че ги извадих
и ги пазя в клетка
така те виждам
всеки ден..
и сега умирам
не викайте помощ
не идвайте бързо
просто когато видите това тяло
ще осъзнаете сериозността на
онова което ме мъчеше
на безкрайната меланохолия
и мъката..умората отегчението..
уморена съм
или мъртва?