Моят Свят


Руша , руша
собствените си думи
и градя нечии други
изгарям , олучена
от горяща стрела
изгарях за себе си
спри ме , моля те . Чу ли?



Защо , многократно кървях
и не знаех засегната ли съм
от много куршуми впити в плътта
стенех си тихичко
и не знам защо бях толкова вятърничева.
Обичах да бъда щастлива
и същевременно бях тъжна?

Не бях ли доволна
достатъчно ли плачех
или не ,
напълно забравих какво е да плачеш.

Безполезна бях в очите ми
и всеки път
щриховах себе си
и ако самотата беше платно
бих я запълнила
с най ярките багри
с най светлите цветове
с най прекрасните четки...

Не знаеш за мен
и аз не знам
имах заучен образ
в съзнанието си
и той беше всичко което
познавах.

Понякога , ще я видиш тъжна
и все пак ще бъде усмихната
винаги усмихната
за кого , за кога
защо?

Преобразувам чувства
спрягам си думички
крещя а от устата ми
не излиза нито звук
чувствам се като телевизор
хората са зрителите
на които им е писнало
да слушат глухото бучене
и са натиснали копчето - вече съм няма.?

Объркана вътрешно
оценявах ли те?
Със сигурност
оценяваш ли ме - загадка.

И пак звезди
и глупавата луна
с фалшивото си сияние
лъжовния си блясък
измисленият си блян?

И аз бленувам
и аз се старая
да сиая макар
и не истински..