Sea of tears



Избягах ли в моето
бяло , или се спасих
от настигащата ме вълна.
Стопих ли се в
промитият си мозък
или бях струна
на несъществуващ инструмент.
Лъжа.
Потапям се в дълбокото
за да открия онова
за което си струва
да се гмурна
да не дишам
и с изострени сетива
да чакам?!

Пробии още една дупка
в и без това разбитото тяло
и внеси един дъх на сигурност
разнеси светлината в мрака
и замажи глухата самота
отрежи ми пръстите
за да не мога да докосвам
до болка търкай устните
за да спрат нечий сълзи
да се стичат
нечий? Кои ,
но не не са мойте
или не мога да разпозная себе си.

Със спиралата на мъгливият образ
нанасях върху разпадащите се мигли
на мечтата
и съсухреният и клепач
бавно се затваряше
тя умираше.

Но дишай , аз разбрах
защо ме е страх
разбрах защо носех маска
и знаех , че не можех да мразя
вълните отмиваха раните ми
и бях близо до самата надежда
един миг на безтегловност
и странни усещаня
покори величието си
поклон пред ускорението
на спиращата ме реалност.

Усет , усетя , усилено
търсех твоето лице
взирах се в чуждите
и безмълвно чаках
някой да търси моето?

Егоизма се внедряваше
в мен
но знаех , че не мога
да съм тази аз
която да се храни
с чуждите вдишваня
за сметка на своите.

Толкова емоции
и нито една да е
достатъчно смислена
и чувствена
но аз те чувствах.

Наруши спокойствието
отдръпни завесата
и спаси съществото
което копнее
за красота...и топлина?!