Stop! and panic



Лилави клепки , притворени
много очи втренчено гледаха
сенките се размиваха
срещаха , отминаваха
и накрая нямаше нищо.

Досадна ми беше светлината
и стъпвах по все по сухи листа
мислех за студа
и отбягващата ме топлина
неприятно ми стана
да не мога да говоря
изчераха се луните
нищо , че продължаваха да изгряват
банален стана дъжда
и цветовете на небето
и все пак нека вали
поне тогава имах сълзи , макар и фалшиви.

Треперих , но не плачех
залязвах , но не изгрявах
умирах и някой
дълбаеше сърцето ми
вкарваше му нови мечти
и то ги възприемаше
и вярваше докато
не го разбиха
и разбра , че винаги ще
го лъжат
че винаги ще е разбито
затова предпочетох
да го замразя
и да не вярвам на никой.

Предпочетох , но
то не искаше да е така
и все пак трудно е да кажеш
"обичам те"
след като си го казал веднъж
и с всеки следващ път
става все по трудно
да обичаш
а омразата растеше.

Свикнах да прегръщам
и реших да
избягам и да видя
колко мога без теб.
Мъгляво беше всичко
и болеше
глухото хриптене
се врязваше в съзнанието
и не знаех кое е истинското
боях се от света
и не знаех
дали и аз не съм
просто едно мъгливо
очертание
на залеза
горящи скици
пепел в сърцето
което ти така бързо разпали
дали не съм шепа
листа , които
някой небрежно разпиля
дали мога
дали съм
дали искам да съм
и мразех
болеше!

Достоверна ли бях
с днешна дата
написана с груб почерк
с грешен пластелин
създадена
избери ми път
и аз ще тръгна по него
намери ми звезда
и ще светя колкото нея
дай ми усмивки
научи ме да бъда цвете
научи ме да вярвам
..
ти ме гушна , целуна ме
и знаех че не е
съвършенно
но си струва.