Show must go on...



Прокарвайки пръсти
измежду интервалите
на времето
държейки ме в ръцете си
потъвам с теб в забрава..
Докосвай ме, докосвай ме
кръвта ми се взривява
изпепелявайки ме
с поглед
танцуващ с сърцето ми
във изгарящият ме ритъм..


И отново забрава ,
монотонен мрак
и парчета душа
съзнание впито
в илюзия за чувствата
и изненадващ край
несъизмерима дупка
и безкрайна празнота
сменях сезоните
сменях обувките
и глупавите чаши
гривните
месеците
и хората с глупавите си
думи ,
сменях
а сега не мога да те заменя
и не бих искала.

Спри се , и вникни
дълбоко в гърдите ми
и почувствай туптенето
почувствай жарта и не ме
оставяй да тлея напразно.

Ноща се ниже
все така студена
и онзи леден полъх
каращ ме да настръхвам
да трепери всяка фибра
да измръзва всяка секунда
и да вкамени пламъка
да го замрази
да избледнея
и отново да се върна.

Шоуто трябва да продължи
и знам че нито
една усмивка , която
днес ще покажа няма да е истинска
знам че най трудното нещо
което може да научиш е да обичаш
и знам , че нямам нужда
от повод за да те обичам..

Отново в плен
на собствените си предрасъдаци
шепна и се старая да не
ме видят
старая се да не събудя
това вътре в мен
което е винаги гладно
и никога не се насища
на чувства
на провали
на самота
и на хора ,
които да нарани.

Бягай
в противоречие
с себе си
изцеждам мислите си
прокарвам длан
през устните ти
и се взирам
в извивките ти
вслушвам се в гласа ти
потъвам в очите ти
и се разпилявам
като дърво
през есента
в ръцете ти..

Едно чувство ,
което променя
цялата същност
едно ухание
което не мога да
заменя с нищо
едно утре
което е по озаряващо
от твоето вчера
и не може да се
сравни с
бошуващото днес..

Умирах
и се раждах
за да бъда
с теб
една вечност
не би ме спряла
да не спирам.
И имам дробове
а без теб сякаш се
давя...
отдадена на студа
искам
просто една
клечка
изваяна с страст...