Breathing Slowly


Вървейки , се чувствам странно
и не знам къде да отида
имам усещането че съм изгубила
значението си и се спрях.

Не бях сигурна
в лицето си
и че това е именно моето
или не е просто онова
което всички искаха да видят?

Лазех и бях превзета от
усмивката ти
докато лежах неподвижна
мислех с какво и как
успя?

винаги имаше значение
щом се отнасяше за теб
помогна ми да запълня дупката
в гръдният ми кош
и отново бях жива
с нов смисъл
с нови части
макар и същите нагледно?

Всеки дъх , който поемах
беше наситен с желание
за продължение напред
и както бях незначима
малка и мнителна
се превърнах в спокойна?

Галех миризмите
и си играех с усещанята
взирах се в лалетата
и търсех , търсех
причина , поради
която водата
не ме прекосяваше
и имах кръв.

Надеждата се забиваше
в съзнанието ми
с все по голяма мощ ,
надявах се да дойде
по бързо утре
и всичко което имах
беше утре , утрето
в което ще мога
да ти подаря усмивка
ще мога да те изненадам
с цветове
и светогледа ми ще е цветен.
Ръката ми нямаше да е празна
нито самотна
защото ти щеше да я хванеш
и нямаше да го има
онова разбиване ,
което чупеше костите ми
всеки път и трябваше
да чакам да зарастват
от което болеше повече.

Понякога мислех , че
не те заслужавам
понякога бях пълна с съмнения
и носих въпросителна на челото си
понякога?
Но винаги знаех
че "обичам те"
не бяха думи
не бяха напразни думи
не бяха и просто две думи
а чувства , които
не бих заменила..