Петък 13

Шосета и пътища
искренноста гореше
зениците окапваха
а слънцето заслепяваше.
Хладен вятър си проправяше
път през косите ми
и някак не случайно
тялото ми изстиваше.
Гаснеше както гасне
фас от цигара
в калната локва до мен.
Вкочанени пръсти
и безцветни мечти
всичко винаги се
отнасяше за цветовете
за правилното и неправилното
и не този път ще мина
на червено..
Изкривеното ми аз
говореше някак вместо мен
колко аз имах в себе си?

Щракам си с пръси в мрака
и бродя по празната улица
и нито един човек
вече няма ли хора
колко пълни луни видях
и колко празни погледи
срещнах достатъчно сенки
които се сблъскваха
и срещаха и подминаваха.


И отново сбогуване
колко хора изпратих
и им махах тъжно за "чао"
и исках да останат
и сърцето ми викаше "ОСТАНИ"
но нямах достатъчно глас
или смелост да го кажа
нагледах се на сбогом
наслушах се на потеглящи коли
автобуси и хора чакащи
там в мрака .

Аз сама си изградих моят мрак
сама си правех цветовете и сенките
и не не искам просто цветя
и просто думи..
тя гледаше как потегля колата
и каза "обичам те"
а той тихо отвърна "късно е"
след това си замина
и филма свърши
нагледах се на филми
просто ще спра да гледам..