Водовъртежна реалност





Кристално разпочупена
и искряща
като тръстика се огъвам
и отпускам
в ръцете ти
и някак не ме
интересува нищо.

Разхвърляни теории
и неподредени мисли
крача бавно напред
и гледам подозрително.

Студа отново си играеше
с мен , този път прекаляваше
но ми беше все едно
понеже вътре в мен грееше усмивка.

Съзнанието ми вледенено спря
дъхът ми се запроцежда
изпод устните
и се сливаше с въздуха.

Изгарях и се вледенявах
усещах жега и хлад
тишина и забързаност
спокойствие и напрежение
моята повърхност беше цветна
и някак несъзнателно
те гледах втренчено.

Прехапвах устни
и отпивах бавно
надничам есенно обагрена
и се обличам във листа
гледам в зениците
на зимата
и застивам някак
останала без дъх , без теб.

Поливам фантазийте си
докато израстнат в мечти
превърнат се в цели
и накрая биват реалност.

Миражно ми се вижда
мрака
и някак не вярвам в него
изсъхва страха
а аз не му бях подчинена.

Клепки и мисли
бледи слънца
огнени капки
без маски -
лица..

Трепетно чувствах ,
усещах
дъха ти близо до мен
устните галех
и хапех
наслаждавайки се
на времето с теб.