No Tomorrow


Без утре и без слънце
трудно се ориентирах
без мрак и дъжд
не разпознавах себе си
без мокрота и шумове
се чувствах самотна
без светофари и знаци
бях изгубена.

Мекотата на лунната светлина
ме поглъщаше
и бях почти невидима
в очите на околните и в себе си..

Не бях лесно ранима
нито бях от камък
трудно бивах опознавана
и не можеха да ме разгадаят.

Сенки обягваха около краката ми
и се плъзгаха по повърхността
сняг беше закрил тротоарите
а отдоло имаше лед
толкова тънък слой
и все пак се подхлъзнах и паднах.

Научих се да вниквам в дъблочина
и да изследвам детайлите
да изкривявам пръстите си
и да виждам отвъд часовника в нас.

Улички и нощни лампи
и пеперуда кацнала
на дланта ми
гледах я внимателно
и нежно я изследвах.

Симетрична отвсякъде
почти перфектна
с красиви багри
но толкова крехка..