Try walking in my shoes...



Мечти , все ми е тая
думи - напразни ,погрешно разбрани
очи - просто две угарки от цигари
монотонност - продължаваща до края.

Все ми се иска да вярвам
че някога бих срещнала някой
който би ми дал щастливи помисли
а не тленни останки
да ми вдъхва надежда
а не стряскащи ме кошмари
да ми дава топла усмивка
а не умиращи сянки.

И аз съм няма , спирам да дишам
притварям клепачи и чакам
една кибритена клечка
да стопли съзнанието мътно
да избистри душата , да прочисти
от спомени , от думи ,
от хора които не хаят
за времето вътре във мене.

Не искам луни
влакове , стигат ми знаци
и прашни светофари
уличната лампа от отдавна не свети
замъглени даже стъклата
и тихото аз едвам диша и мръзне.

Цялостно чувствам се празна
и по добре вземи
един тирбушон и изкърти
това което в мен бие
зави ми се свят
от многото хора
и външно се цапах
със мрачност
външно бях изкувствена
и говорех
но никой не слушаше
нямаше смисъл
вътрешно копнеех
да мога
да чувствам
да искам
да мисля.

Измръзнали пеперуди
изтрити очи
задраскани слова
и пепел върху устните ми.
Подпалих душата си
и сега съм просто и аз машина
тиктакам
и мога да мразя
а с теб наистина обичам..