About a burning fire


Прозрачна ли съм
когато е студено навън
дъждовна ли съм
когато ми е хладно
и имах ли очи за да те видя
сетива за да те усетя
или просто бях невидима
за теб.

Хладно утро
а аз съм все така сама
и ми е тъжно
криех се от празнотата
в себе си
и се надявах някой
да ме види истински.

Всеки път когато
бях с теб беше различно
ти вливаше ухание
в еднакво сивият свят
в който аз живеех
процеждаше се като лъч светлинка
в тъмното подземие на
достатъчно хладната ми душа.

Мразя се , мразех
да бъда така фалшива
така самотна
така не реална.

Мразех да шепна
и някой да вкаменява
думите ми..
мразех да викам
и никой да не чува
или всички се правеха

Мразех да чувствам
и да съм така безчувствена
мразех , но умеех
да бъда студено изкувствена
мразех стените на
изгнилата стая
счупените прозорци
накъсаните завеси
прогнилия под
с счупените дъски
и дупките
които зееха.

Запълни ме ако можеш
запълни мрака
увии се в черно
изплачи горчивото
обичай самотното
и отново заспи
с тъжните ми очи..

Целувах себе си
с стъклени устни
играех си на криеница
с съзнанието ми
умирах и никой не ме помнеше