Още едно УТРЕ :Р


Устните сами се намираха
и всичко беше просто още едно
докосване , още една милувка..

Времето пропадаше
с еднаква скорост
със същата онази скорост
с която аз попадах и се
разпилявах в прегръдките ти.

Смисъла се криеше
някъде под листата
на срамежливата есен ,
но нямах нужда
от смисъл за да се чувствам
по смислена.

Черупката ми ставаше все по непозната
и исках да раздавам усмивки
чувствах се пълна с дъги
и исках да съм цветна.