Маргаритки , поляна
коленичило момиче ,
игра на думи
"обича ме - не ме обича"..
то държеше в шепите си
усмивки
а в очите си
- светлина!

Колко дълго можеш да тичаш
без да се откажеш
и колко дълго можеш да бягаш
с мисълта че ще успееш да се
скриеш?

Макар и откомври
отвътре беше топло
и нямаше и помен
от дъжда който
продължаваше да вали
линии от цветове
и усещаня
туко що изтръгнати
от мозайката
нов пъзел
и не спирно търсене
на изгубените парчета.
Една цялост
изпълнена с загуба
която лишаваше
от прекалено достатъчно!

В корема все още
летяха пеперудки
а всяко твое докосване
ме изпепеляваше
и настръхвах ,
но не ми беше студено.

Понякога исках живота ми
да бъде сън
а той бе като един
разтварящ се цвят
в океана от бои
и подробности
но не бих ги изяснявала
сега нито утре..

Не мисли
а ме почувствай
не говори
а ме обичай
не се крий
а покажи се..

Счупена черупка
и едно момиче
щастливо върви
по някаква пътечка
в ръката и шепти
една чиста усмивка..

Изтъкана от нишките
на някакво съмнение
чувствах , че мога да летя
и съвсем без да искам
разперих ръце
и скочих от дървото
и ти ме хвана
и паднах върху теб.
А ти се усмихна
и каза че си щастлив.