Friday, October 06, 2006






Ако , всяко едно ако
беше просто поредното
предположение
и всяко едно "да"
е просто измамно "не"
за което се объркваш
в този ред на мисли
лошото е хубаво
и когато губиш печелиш..

Губех и губех и губех
и чак сега осъзнавах
колко пъти съм печелила
дори с мисълта за падение
и ако всяка една звезда
е просто лъч надежда
то това би ми било достатъчно
за да спра да вярвам в филми
и приказки знаейки , че някъде там
ме очаква истинското надеждно щастие.

Ако просто всеки един човек
беше малко повече благодарен
и по малко мрънкащ
тогава и света щеше
да е малко по човечен
и по топъл
и всяко едно цвете
щеше да е истинско цвете
а не поредната глупост
лишена от всякаква красота
защото аз никога не се вглеждах
в тях , нито търсех красота.

Човек намира и вижда
това за което се оглежда
въпреки цялата го заобикаляща
светлина , той търси там
където знае че със сигурност
ще намери мрак..

"- Тръгвам някъде ще те намеря"
"- Не ме оставяй след себе си"
"- Няма , ще видиш , ще те открия"

и пясък и вълни..и мрак
треперене ..блед спомен
и тишина..слепота една неистинна
загуба на нещо което сънувах преди
да знам че съществува..

отварям отново очи
бряг , вълни , пясък и слънце
грее и грее , топлина
смях и очакване
някакво нетърпение
за среща с някой
усмихнати лица
дори рядко аз ги виждам
някъде из тълпата
от бъзразщи винаги
начумерени хора
а аз винаги
се усмихвам
и знам че бих могла
да зарадвам или стопля
поне един с моята усмивка
усмивката на едно дете
което неизбежно порастна.

Отново крача по кривата линия
погълнала всичките съмнения
някъде вътре в стомаха си
и мислейки че никой няма
да ги потърси
изтъкана от идеи
но никога не се превърнала в идея
имала огледала
но винаги ги използвала
върху другите
и рядко търсела
огледалото в себе си
и отново този аромат
на лилаво и спокойствие
как може лилавото
да мирише
и спокойствието също
как може да обичам
без да знам дали е така
или как чувствам отново
и знам че мога да се доверя
и вярвам в лилавото
и в надеждата
гледам през прозореца
и звезди
и се надявам
и мечтая
не ми остава нищо друго
освен вероятности
и поверия
тайни и митове
но аз не съм мит
нито тайна
за да ме разгадаеш
аз съм просто човек
и се надявам
и отново вярвам
и зная
че мога да сънувам
и да изразявам своето
аз някъде там в теб
или в някой друг
че мога да бъда себе си
дори когато вали..

0 коментара: