Wait





Далеч , далеч
когато аз нямам душа.
Където е достатъчно тъмно
и знам че не ми трябват
календари нито огледала
времето е спряло
и не съм силна.

Белези , вследствие
от разни рани
които не спираха
да ми нанасят
и кървене.
Ако можех да събера
достатъчно отрова
и да я изсипя
в раните
достатъчно сол
беше изсипвана
мъчително изгнивах.

Чаках да бъда излекувана
но как да ме излекуват
когато не знаех
от какво съм болна
с какво трябва да се боря
с кого , защо?
Ще победя ли?

Чаках някога да спра
с лъжите
да спра да бъда
там където знаех
че не принадлежа
безразличие - хладно , студено.

Не мога да чакам
да бъда
да искам
и да зная
че това което съм
никога не е значело
нищо за теб?!

Не мога да чакам
и ми се иска да
мога да покажа
какво чувствам
но нямам сили
да търпя
нямам сили
да моля
да се гледам
в празното огледало
и с трясък да го разбивам
плътта да кърви
за пореден път..
нямам сили
нямам време
не мога
да бъда
нея!?

Бяг и отново
външно съм добре
а ти ми липсваш
няма да чакам
някой да усети
това което чувствам аз
нито някога
какво има в мен


Чаках да ме излекуват
просто така
без поставена диагноза.

Ако можех да махна маската
всеки път когато лъжех
ако можех да бъда аз
защото вече се изгубих
в водовъртежа на спомените
фактите мислите и лъжите
породени от многото ми лица.