Тишина и сенки
лутащи се в мрака.
Озвучение от мелодия
страшно позната.
И тълпа от мъгли
и нито една не ме плаши
с гъстотата си
звезди и дървени човечета
дърпам завесата и чакам
да е светло
но няма светлина или
поне не все още.
Мисли и нито една
която да е прекалено
смислена.

Тичам изплашена
отново и се оглеждам
назад - греша.
И се блъскам
поглеждам нагоре
и виждам че това си ти
следва бегла усмивка
и топлият поглед
покой..

В кръвта ми се
влива огън
или той винаги е бил
там някъде
но не е бил разбуден
толкова много думи
и нито една да не е
прекалено достатъчна
за това което чувствам
преглъщам сарказма
и продължавам да гледам
в необятното небе.

Погребвам самотата
и леко поставям
един изсъхнал трън
винаги е заслужавала
точно това..

И само ти
успя да ме извадиш
от кома-та в която бях
и до сега не бях живяла
или може би в скрит транс..