"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
в дома си на чашка абсент. "

Хр. Смирненски




Някак плавно се изнизваше
слънцето на небето чисто
и спрял ми се видя света
в очите на едно дете
за секунда усмивка далечна
и достижима , усмивка - от сърце?!

Стоях безмълвно на брега ,
на бреговете на една душа
и търсех отговорите далече
а те кръжаха толкова близо до мен.

И колко влажни тротоари
краката ми изхождаха на ден
спирах се пред толкоз светофари
и те светеха ли светеха
но не за мен?

Дъжд от неразбрани идеали
смазани , отъпкани мечти
имам нужда от часовници спряли
и да спре да за миг да вали.


Докосвах недовършени картини
и спрягах напразно моите лъжи
живеех в измислени фантазии
като че ли така по малко боли.

Отломка от грешна посока
и парадоксални луни
малко неуязвими мисли
"какво ли означава всеки знак и звук и стон?
красивите картини са 1 на милион? "